Липсата на консенсус относно кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова някои европейски лидери. "Днес е ден на разочарование", изтъкна еврокомисарката по вътрешните въпроси Илва Йохансон, посочвайки, че България и Румъния изпълняват всички изисквания за влизане в Шенген. Германската външна министърка Аналена Бербок също определи вчерашния ден като тъжен за Европа.

Така Financial Times отразява решението от вчера Хърватия да се присъедини към Шенгенската зона, докато на кандидатурите на България и Румъния бе наложено вето. Темата е сред водещите заглавия в европейските и световни агенции и медии.

Австрия заяви, че иска първо реформа на правилата в Шенген, за да се управлява по-добре незаконната миграция. Виена казва, че тази година в страната са дошли около 100 000 кандидати за убежище през други Шенгенски страни или еврочленки. Австрия е готова да дискутира разширяването на Шенген следващата година, заявява източник на FT, запознат с хода на дискусиите. "Австрия не каза "Не", но каза: "Не сега" Това е голяма разлика. Подходът не е срещу Румъния и България. Системата очевидно не работи", казва източникът на изданието.

FT допълва, че блокът е отхвърлил предложението на Нидерландия да приеме Румъния в Шенген, но не и България, защото това би направило недостатъчно добре наблюдаваната граница между двете страни външна граница на Шенгенската зона. И докато хърватските представители се радват, че членството в Шенген, а и в Еврозоната на страната им ще привлече туристи, то представителите на Румъния и България заявиха, че ще продължат да се стремят към членство в Шенген, посочва изданието.

Австрия изтъкна въпроса за миграцията, докато Нидерландия и този за корупцията, отбелязва Reuters по повод аргументите на Нидерландия да наложи вето само на България.

Може да се каже, че 2022 г. е благословена от Бога година за Хърватия, която е член на ЕС едва от 2013 г., пише френският Le Figaro. Сега тя не само ще стане част от Шенген, но се присъединява от Нова година и към Еврозоната. Това ще бъде манна небесна за страната и Загреб може да се надява да стимулира туристическия си отрасъл.

Предложението за присъединяване на България и Румъния беше отхвърлено, като това се случва за втори път, след отхвърлянето през 2011 г. Шенгенските страни трябва да бъдат в състояние да извършват строг контрол на външните граници на това пространство и да се ангажират да сътрудничат с другите страни членки, за да се борят срещу тероризма и организираната престъпност, припомня френското издание, цитирано от БТА. Виена смята, че нито България, нито Румъния са готови, а Нидерландия както и през 2011 г. се противопостави на влизането на България, изразявайки безпокойство от нивото на корупция в страната, посочва Le Figaro.

Осем правозащитни организации, сред които Human Rights Watch и Amnesty International разкритикуваха зелената светлина за Шенген, дадена на Хърватия, обвинявайки страната, че отказва редовно на бежанци, на кандидати за убежище и на мигранти достъп до своята територия и право на убежище и че извършва колективни експулсирания, в това число и изтласкване на мигранти със сила, посочва AFP.

От началото на август до края на ноември общо 1395 души са подали сигнал, че са били незаконно отблъснати от Хърватия към Босна и Херцеговина, според данни на Датския съвет за бежанците. А в доклад, публикуван вчера от организацията "Мрежа за мониторинг на насилието по границите", се обобщават над 1600 свидетелски разказа, касаещи общо близо 25 000 души, които са били бити, унижавани, задържани на произволен принцип и отблъсквани незаконно в 15 страни от ЕС и Западните Балкани, като сред тези страни са Хърватия, Унгария, Италия и Гърция.

Associated Press припомня относно България, че нидерландският премиер Марк Рюте е породил миналата седмица гняв с твърдения, че български гранични полицаи са приемали подкупи в брой. В отговор българският президент Радев написа във Facebook, че трима гранични полицаи са убити в последните месеци, докато са защитавали външните граници на блока.

Агенцията припомня и думите на канцлера на Германия Олаф Шолц, че страната му има ясна позиция по въпроса с разширяването на Шенген. "Ние искаме Хърватия, България и Румъния да бъдат изцяло част от Шенгенската зона и ще продължим да работим за това. Аз съм уверен, че ние ще успеем накрая."

ЕК подкрепяше присъединяването и на трите балкански страни в Шенген, пише италианското издание La Repubblica. "Хърватия, Румъния и България направиха повече, отколкото поискахме от тях да направят", заяви заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас. "По-силни сме, а не по-слаби с разширяването на Шенгенската зона, което означава, че ще имаме по-добър, а не по-лош контрол", допълни той, визирайки граничните проверки. Подобно мнение изрази и френският вътрешен министър Жералд Дарманен. "Ако искаме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се наблюдава тенденция за нарастване на потоците, трябва да бъдем в състояние да разширим Шенгенската зона, за да контролираме границите със страните, които не са част от нея и които трябва да бъдат по-добре наблюдавани", каза той, цитиран от La Repubblica.