В продължение на три дни българският президент Георги Първанов бе в един от най-взривоопасните региони в света – Близкия изток. Той бе на официално посещение в Израел и в Палестинската автономия. Как се вписва визитата в контекста на диверсификацията на насочеността на българската външна политика, афиширана в последните години анализира Димитър Ушев от БНР.

Самият Първанов определи посещението си в Израел като знаково. Изтъкна, че то става в година, когато се отбелязва 60-ата годишнина от създаването на еврейската държава и се навършват 65 години от спасяването на огромната част от еврейската общност в България от депортиране в нацистките лагери на смъртта.

С това ретроспекцията свърши и на дневен ред излязоха въпросите на днешните взаимоотношения. Всъщност, България винаги се е радвала на добро отношение от страна на Израел - дори в годините на идеологическото противопоставяне, когато соцлагерът залагаше и помагаше единствено на арабската кауза. За това спомогна компактната маса български евреи, живеещи в Израел, които и досега не са забравили първата си родина.

С подписаните два документа в рамките на визитата - за икономическо сътрудничество и за социална сигурност, отношенията между страните ни получиха нов импулс. Но Първанов бе в Израел и в качеството си на държавен глава на страна членка на ЕС. Всяко едно подобно посещение в региона се разглежда през призмата на опитите на Евросъюза да способства за намиране на решение на близкоизточния проблем.

Българският президент заяви в Ерусалим, че страната ни подкрепя преговорите между Израел и Палестина като единствено възможните за установяване на траен мир в региона. Първанов осъди и проявите на екстремизъм и насилие, от които страда предимно мирното население. Това, всъщност, е позиция, изтъквана нееднократно от ЕС, когато става дума за Близкия изток. Преговори между Израел и умерените сили в арабския свят, това е общото виждане за начина за разрешаване на близкоизточния конфликт, около което се обединиха участниците в официалните разговори на българския президент в Ерусалим.

Със същото послание Георги Първанов посети и Палестинската автономия на Западния бряг на река Йордан. И там България има силно лоби – близо 3 хиляди палестинци са завършили висшето си образование в страната ни. Отново призивът бе за мирно решение на конфликта, към респектиране на крайните екстремистки прояви. Както се изрази президентът – необходимо е насрещно движение, за да се постигне мир. Георги Първанов обяви също така, че България, като член на ЕС, и той лично биха работили за една още по-активна позиция на Евросъюза в тази решаваща за преговорите по близкоизточния въпрос година.

От палестинска страна дори предложиха българската столица София да стане домакин на някои от кръговете от близкоизточния мирен процес. В рамките на визитата му бе подписана българо-палестинска програма за сътрудничество в образованието, науката и културата за периода 2008 – 2010 година. Открито бе и българско представителство в Рамала, което поставя на нов етап двустранните отношения.

Посещението на българския президент в Израел и Палестинската автономия, както се видя, не остана само в рамките на двустранните отношения. Нормално, защото трябва да се използва всяка възможност за положително въздействие върху преговорния процес в Близкия изток. Още повече, че изразявайки позицията на България, Георги Първанов всъщност изразява тази на ЕС - преговори в интерес на мира и развитието на региона, на жителите му, които десетилетия страдат и умират за своята кауза, без да приемат аргументите на насрещната страна.

Снимка: БГНЕС фото