До 15% от българите страдат от различни форми на депресия, съобщи проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и завеждащ катедрата по психиатрия към Александровска болница в София. Около 9% от тях страдат от периодична депресия или от т.нар. биополярно афективно разстройство (депресия и мания).

Депресиите се задълбочават обикновено в края на октомври или ноември, както и в края на февруари и началото на март. В нашите географски ширини сезонните депресии най-често се проявяват пролет и есен. През тези два преходни сезона има изостряне на съществуващи депресии или поява на нови депресивни състояния, обясни проф. Миланова.

Симптомите са подтиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност. Много често един от първите симптоми е безсъние. Депресивния човек трудно заспива, сънят му е накъсан, събужда се преждевременно с усещането, че не се е наспал, нарушава се апетитът му, губи тегло. Честотата на депресиите е най-висока сред хора с психични заболявания, посочи проф. Миланова.

Депресията през есента се дължи на намаляването на деня и увеличаване на тъмната част от денонощието, което по физиологичен механизъм повлиява на настроението. Това се дължи на намаляване на отделяния в организма ензим мелатонин, известен още като хормон на настроението и съня.

Мелатонинът благоприятства за поддържането на тонус, на добро настроение. Това се нарушава в сезоните, при които се увеличава продължителността на нощта - есента и зимата, най-често през октомври и ноември. Затова честотата на депресиите е най-висока в северните страни. В страните на юг от екватора хората по-малко страдат от депресии, обясни експертът.

Един от новите методи за справяне със сезонната депресия е т.нар. светлинно лечение, при което се цели повишаването на мелатонин в организма като се търси ефекта на естествената слънчева светлина. Неслучайно в северните скандинавски страни навсякъде има луминисцентно осветление, което дава ефекта на естествената дневна светлина, обясни проф. Миланова.

Другият съвременен подход е медикаментозно лечение с ново поколение медикаменти, които влияят върху рецепторите, усвояващи мелатонин. Изборът на медикаменти за лечение на депресивните състояния е много широк. Новото поколение антидепресанти нямат странични ефекти, като отпадналост и безсилие, характерни за техните предшественици от преди 10 години, отбеляза проф. Миланова.

Антидепресантите се приемат известно време и след като депресията отшуми, за да възпрепятстват нейното завръщане. Често те се предписват и профилактично.

Когато човек се чувства подтиснат дълго време, повече от седмица, когато усеща, че трудно върши всичко и че това изисква повече усилия и напрежение от обикновено, особено когато се наруши сънят му, трябва да потърси помощ при специалист, обясни проф. Миланова. Важно е да се вземат мерки особено, когато тези състояния започнат да се повтарят, отбеляза тя.

Специализирана помощ може да окаже психиатърът, който е най-компетентен да препоръча лечение, най-правилно може да дозира лекарствата и да контролира приема им, посочи Вихра Миланова. Депресиите продължават средно между три и шест месеца, но ако се потърси медицинска помощ тези състояния могат да се преодолеят и за по-кратко време, допълни тя.

Жените са много по-уязвими на депресивни състояния, отколкото мъжете. Съотношението жени-мъже е две към едно. Причините за това са комплексни - хормонални, биологични и емоционални. Жените много по-болезнено реагират на стрес. Най-често те развиват депресии след раждане. Близо половината от жените скоро след раждане за различен период от време преживяват депресии, разказа специалистът.

Депресивните състояния много често са генетични, такива състояния често развиват хора, поставени в неблагоприятно социално положение - безработни, както и преживелите стрес. Депресираният човек е важно да осъзнава, че има проблем и трябва да търси неговото решение. Той трябва да знае също, че депресията е временно състояние и преминава, отбеляза проф. Миланова.

Важно е хората да са подготвени и за негативните емоции, а не да изпадат в самосъжаление "защо това се случва точно на мен". Това, разбира се е изключително трудно и стресът винаги ни изненадва, коментира експертът.

При психични разстройства обикновено българинът търси помощта на невролог, но не и на психиатър, поради страха от въпроса "какво ще си помислят хората". Нашето общество е нетолерантно към хората, които имат подобни проблеми, затова се избягва търсенето на специализирана помощ, смята проф. Миланова.

Преодоляването на т.нар. стигма на психичната болест или най-общо казано неприемането на хора, които имат психични проблеми, е въпрос на по-дълъг период от време, посочи специалистът.

Източник: БТА