През 2017 г. линията на бедност в България e ниво от 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство, показват данните на Националния статистически институт. При този размер на линията под прага на бедност попадат 1.67 млн. души, или 23.4% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат тези от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.4 до 29.2%, или с 5.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.8%, или с 21.4 процентни пункта.

Работещите бедни

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.7% за 2017 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 8.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години, или т. нар. "работещи бедни", намалява спрямо предходната година с 1.6 процентни пункта до 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от четири пъти по-висок от този при работещите на пълен работен ден. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, сочи статистиката. Най-висок е относителният дял на хората с начално и без образование - 65.6%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.8%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Етническата картина

Етническият разрез на изследването на НСИ показва, че през 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53.3%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.9%). В ромската етническа група се наблюдава и най-висок дял на работещите бедни - 25.9%, при 25.7% за турската и 20.1% за българската етническа група.

Най-голям брой българи изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (52.6%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.2%). Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си позволят телефон, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на домовете си.

През 2017 г. 30% от населението живее в материални лишения. Показател за това е наличието на ограничения в поне четири от деветте показателя, включени в анкетата. Такова се наблюдава при 23.7% от представителите българската етническа група, 36.9% от турската и цели 81% от ромския етнос.

Децата и бедността

През 2017 г. 29.2% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2.7 процентни пункта по-малко спрямо 2016 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.6 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2017 г. всяко осмо от десет деца (или малко над 80%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

През 2017 г. относителният дял на децата, които търпят материални лишения, е 45.6%, а за 4.3% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Семействата на повече от една трета от децата (38.6%) не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома поне веднъж годишно, както и редовни спортни или музикални занимания. За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, съобразени с възрастта.

През 2017 г. относителният дял на децата с материални лишения е 16.5% сред представителите на българската, 32.3% от турската и 71.6% от ромската етническа група.

Най-бедните региони

Регионалното разпределение показва, че през 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик (по 234 лв. на лице средно на месец), а най-високата е в София (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали (29.1%), Сливен (28.2%) и Шумен(25.8%), а най-нисък е в областите Благоевград (13.5%), Плевен (14.8%), и Разград (15.7%).

Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области. Във всички останали области линията на бедност през 2017 се увеличава спрямо 2016 г.