В края на септември тази година 14 процента от българите заявяват, че имат намерение да напуснат страната завинаги, съобщи пред БНР Радост Патева, главен експертен сътрудник към НЦИОМ, във връзка с последното проучване на тенденциите на Центъра.

Това е с три процента по-висок дял от регистрирания през 2009 година, когато подобно желание са заявявали 11 процента от изследваните. Такава е нагласата сред хората на възраст между 30 и 39 години и на по-младите – до 29 години. По-високи дялове на хора готови да емигрират има сред висшистите и сред безработните.

Намерения да работят или да учат в чужбина, без да напускат трайно родината заявяват 28 процента от участвалите в изследването и това е дял, който е също с три процента по-висок от това, което сме регистрирали през 2009 година. Подобни желания имат 63 процента от хората на възраст до 29 години и 40 процента от хората на възраст между 30 и 39 години.

Същите намерения имат и 38 процента от живеещите в София, както и половината от безработните, които са участвали в изследването.

По-високо от средното желание за емиграция, както временна, така и постоянна регистрираме сред представителите на ромския и на турския етнос. Един по-задълбочен анализ показва, че твърдо намерение да напуснат страната имат 12 процента от участвалите в изследването, тоест те биха отишли в чужбина както за да учат или работят, така и за постоянно.

Доброто образование по традиция е сред приоритетите на българското семейство. В стремежа си да го осигурят, а и заради примамливите оферти, все повече българи търсят за децата си възможности за образование зад граница:

Когато става въпрос не лично за тях, а за децата им, 67 процента или две трети от хората, твърдят, че биха насърчили децата си да отидат да учат в чужбина, казва Радост Патева. Това е отново с три процента повече, отколкото през 2009 година.

По-често така отговарят хора на възраст до 49 години, високообразовани и живеещи в столицата.

71 процента от интервюираните твърдят, че биха окуражили децата си да работят зад граница за определен период от време, а делът на хората, които биха насърчили децата си да отидат да живеят в чужбина завинаги е 36 процента или с шест процента повече от регистрираните през 2009-а година.

По-често от останалите твърдят, че биха постъпили по такъв начин хора на възраст до 49 години. Когато става въпрос за подкрепа на емиграционни нагласи при следващото поколение – при децата на анкетираните, родителите, които са в трудово активна възраст са по-склонни да пуснат децата си да емигрират, докато по-възрастните – над 60 години, които имат нужда от помощ и грижа, са категорично против.