Данъците си остават наше собствено решение - става въпрос за разработване на обща база за данъчно облагане. Това каза премиерът Бойко Борисов, който представи днес Пакта за еврото в Парламента. В проекта на комисията общата консолидирана данъчна основа ще е избираема за фирмите. Никой не ни кара да повишим 10% плосък данък, категоричен бе премиерът.

Премиерът посочи, че днес Република България, заедно с още пет държави, извън Еврозоната - Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния подкрепят Пакта евро плюс, общият брой на подкрепилите го членки е 23, а против са четири държави - Великобритания, Швеция, Чехия и Унгария.

„Пактът Евро плюс е наследник на Пакта за конкурентноспособност", посочи премиерът Бойко Борисов. „Ще бъдем заплатени, според това колко работим и колко реално произвеждаме. Става въпрос за мерки, които България така или иначе, трябва да направи, за да се откъсне от последното място по конкурентноспособност и иновативност и да влезе в Еврозоната.

Това означава да насърчава заетостта и конкурентноспособността и да укрепва финансовата си стабилност. Държавата ни не поема гаранции за ничии чужди дългове, по силата на Пакта Евро плюс".

Борисов каза още, че основна идея на пакта за конкурентноспособност е, че спасяването на държавите с неблагоразумна политика по отношение на своите публични финанси, ще коства много на страните нетни донори в ЕС. Предложението е било насочено само към страните от Еврозоната. Това е срещнало сериозна съпротива от редица европейски държави, затова се е наложило неговото преработване и окончателното заглавие е „Пакт евро плюс".

Окончателният текст е по-общ и отворен за интерпретации. Изрично е посочено, че това трябва да се прави при зачитане на националните традиции за социален диалог и колективно договоряне. По отношение на изискването заплатите да не растат по-бързо от равнището на производителността на труда - такова изисквани няма", посочи премиерът.

Участието на България в механизма следва да се разглежда едва след присъединяването на страната в Еврозоната като размерът на вноската ще зависи от броя на страните в Еврозоната.

Вноска от около 300 милиона евро ще трябва да се направи, едва след като се присъединим към Еврозоната,заяви премиерът.

За държавите-членки, които имат БВП под 75% от средния за страните в Еврозоната, се предвижда преходен период до 12 години от влизането им в Еврозоната. Държави, извън Еврозоната, ще могат да се включат по собствено желание на база финансовите операции на европейския механизъм за стабилност.

Страните от еврозоната ще предоставят равностоен кредиторски статус за тези държави. За България, която по исторически причини е най-бедната страна в ЕС, възможността да кредитира членки на Еврозоната е теоретична.

Източник: Фокус