Когато на 6 юли новото правителство дойде на власт, кредитният риск на страната е бил оценяван на 4.01% , според премиера Бойко Борисов. Тогава кредитният риск на Естония е 3.6%, на Латвия - 6.8%, на Унгария 3.50%, сравни премиерът.

"Сиреч - България беше рискова страна", коментира премиерът, цитиран от БГНЕС.

Към днешна дата България е понижила кредитния си риск на 1.56%, каза Борисов. Това е най-обективната оценка за едно правителство, каза министър-председателят.

Управителят на БНБ Иван исков допълни, че фискалният резерв винаги е бил управляван при почти нулев риск, на което се дължи и по-ниската му доходност.

„Винаги управителят на Централната банка на България е разполагал с едни от най-висококачествените активи, в сравнение с други централни банки - с много висока ликвидност и с много нисък риск, което е и основната цел на международните валутни резерви", каза той по време на съвместната пресконференция с Бойко Борисов, на която беше обявено, че няма да се пипа фискалният резерв.

„В момента междубанков депозит в Европа се олихвява в порядъка на 0.3%. По 10-годишните германски ДЦК, в която ние инвестираме, доходът е от порядъка на около 3 процента", поясни управителят на Българската народна банка. - "Това са обективни условия на международните пазари и по-голям доход, ако се иска от нас като Централна банка, това означава да отидем на по-голям риск - нещо, което нито ние, нито Законът ни го позволява", допълни Иван Искров.

„Нашата банкова система не се нуждае от нито лев повече, тъй като е високо ликвидна, доказателство за което е ниския лихвен процент на междубанковия паричен пазар. Почти се приближава до европейския", поясни Искров. Банките и да получат допълнителен ресурс, те биха го трансферирали моментално по сметки в чужбина.

„ЕК започва наказателни процедури срещу 20 държави, които не спазват 3-те процента. Имаме достатъчно наказателни процедури, за да се вкарваме в още", каза от своя страна премиерът Бойко Борисов.