Представете си, че сте изпълнителен директор на публична компания.

Обикновено бихте били заети с взимане на решения за бизнеса, посещения на обекти, комуникация с клиенти, доставчици и служители.

Едва ли бихте имали много време за размишления.

Но след тази пролет, когато всички корпоративни мениджъри бяха поставени под огромен натиск и пред предизвикателството да спасят своя бизнес в разгара на пандемията от COVID-19, изведнъж летните и есенните месеци предоставиха рядка възможност.

Графиците със срещите бяха почити празни, а директорите, прекарващи по-голямата част от времето си вкъщи, имаха шанс да мислят върху по-мащабни стратегически въпроси.

Например, дали компанията може да придобие някакъв актив, който ѝ липсва или пък да се освободи от нещо излишно.

Резултатът от тези размисли е виден - през последните няколко месеца активността в сегмента на корпоративните сливания и придобивания се повиши значително, пише The Economist.

Сделки се слючват във всички сектори и навсякъде по света - от "горещите" сегменти на технологиите и здравеопазването до банките и издателските компании.

Инвестиционните банкери са доволни от този факт, защото не са имали толкова много работа от 2007-2008 г. насам.

Акционерите обаче има за какво да се притесняват. Традиционното схващане, което датира още от края на миналия век, е, че корпоративните сделки не създават почти никаква стойност за придобиващата компания.

Съвременните изследвания обаче не са толкова категорични, пише изданието.

Придобиванията, особено от компании, които често купуват външни активи, всъщност, носят добра доходност за акционерите.

Разбира се, рискът остава висок, защото по време на самия процес на придобиване много неща могат да се объркат, но като цяло в повечето случаи подобни операции са обосновани с доста аргументи.

За да се разберат причините за настоящия бум в M&A* сегмента, трябва да се върнем назад до началото на 2020 г. През януари и февруари финансовите посредници имаха приготвени цели серии от сделки, които трябваше да бъдат приключени.

След това обаче започна пандемията и много от мениджърите бяха принудени да преосмислят своите планове.

Те не бяха сигурни дали ще могат да осигурят финансиране за подготвените сделки, като в същото време трябваше иззцяло да преначертаят краткосрочните прогнози за своя бизнес.

ЖП компанията, която отхвърли оферта за 23 млрд. долара Дори и по време на криза, железопътните компании никак не са евтини

През юни и юли "опашката" от неосъществени сделки започна постепенно да се "размразява". Оттогава насам броят на обявените сделки постоянно нараства, което до голяма степен се дължи и на благоприятните условия на пазара.

Цените на акциите на световните пазари се възстановиха бързо след разпродажбите през март и в момента много от водещите индекси се намират на исторически върхове.

Компаниите, чиито книжа поскъпнаха най-бързо, основно в сферата на високите технологии, здравеопазването и фармацията, изведнъж се оказаха притежатели на ценен актив, с който да финансират своите придобивания.

Корпоративният облигационен пазар също се радва на висока активност. Лихвите са рекордно ниски и се очаква да останат такива за дълъг период от време.

В същото време частните инвестиционни фондове разполагат с много неизползван капитал, който да употребят при наличие на добра възможност.

Финансовите условия обаче не са единственото обяснение за нарастващия апетит за нови придобивания на корпоративния фронт. Икономическите тенденции са другият важен фактор.

Пандемията създаде нови проблеми, които компаниите трябва да решават, като в същото време направи някои от вече съществуващите още по-спешни. Сливанията и придобиванията осигуряват решения за някои от тях.

Задлъжнелите компании могат да покрият част от заемите си, продавайки ненужните си активи. Купувачите пък получават възможност да запушат някои стратегически "дупки" в своите структури.

Сред аргументите за дадена сделка може да е подсигуряване на веригите за доставка, географска диверсификация, придобиване на дигитални активи, ноу-хау или просто съкращаване на разходите.

Някои от трансакциите, които се осъществяват в момента, се разглеждат като възможност за постигане на дългосрочни предимства, а други се правят изцяло по необходимост.

Три български компании в топ 50 на бързо растящите технологични фирмиПолският Packhelp S.A. оглавява класацията в основната категория Technology Fast 50 за 2020 г. с ръст от 9 077% за периода 2016-2019 г.

COVID-19 раздели индустриите на печеливши и губещи. Изпълнителните директори на компаниите, които се радват на силни финансови резултати, се стремят да "напазаруват" колкото се може повече изгодни активи, докато целта на губещите е да вземат максималното за това, с което могат или трябва да се разделят.

И в двата случая обаче те трябва да се съобразяват с мнението на акционерите. Рискът да оцениш погрешно даден актив или да подцениш административните и регулаторните пречки винаги съществува. Но ако дългосрочните аргументи са достатъчно стабилни, този риск в повечето случаи е оправдан.

Проучване на консултантската компания McKinsey показва, че компаниите, които правят множество последователни малки придобивания, с времето успяват да добавят стойност към тях. Тези "серийни купувачи" отделят повече внимание на детайлите и внимателния подбор на своите цели, съобразявайки ги с дългосрочната стратегия на своите компании.

От друга страна, големите еднократни сделки по правило са доста по-рискови. Опасностите ще се увеличат с по-нататъшното развитие на сегашния M&A бум, а много директори ще бъдат изкушени да слючат "сделката на живота си", прогнозира още The Economist.

За съжаление, много от тях ще трябва отново да се върнат по домовете си и да се отдадат на стратегически размишления. Просто защото няма да има офис, в който да отидат. И ще се питат: "Защо ми трябваше да го правя?".

* от англ. mergers and aquisitions - сливания и придобивания