За да върже бюджета за следващата година, държавата планира да вземе от всеки българин средно по 4494 лв. Тези пари ще бъдат удържани чрез данъци и такси, като ДДС, акцизи, облагане на доходи и др.

Това показват разчетите на Института за пазарна икономика (ИПИ), направени на базата на заложените от правителството в бюджета за следващата година приходи и разходи, съобщи БНР.

Според икономистите от ИПИ бюджетът за 2014 г. не е балансиран, което го прави неустойчив на шокове. Правителствената прогноза за ръст на икономиката от 1.8% от БВП е доста оптимистична и не отчита два риска – рецесията в еврозоната може да продължи и през следващата година, а политическата криза у нас да не затихне и да доведе до нови предсрочни избори.

Според Десислава Николова, главен икономист в ИПИ, в изборни години се наблюдава една „притеснителна” тенденция в появата на дефицит. Така през 2009 и 2013 г., заради изборите у нас, дупката в държавната хазна се увеличава заради раздуване на разходите. За да се финансира преразходът, правителствата са принудени да увеличават държавния дълг.

Финансите на държавата за следващата година отново предвиждат дефицит – т.е разходите на държавната хазна пак ще са повече от приходите.

„Основните ни притеснения са по отношение именно на заложения дефицит, което показва едно пристрастяване към дефицитното харчене в България, защото имаме шест поредни години дефицит", коментира Десислава Николова. "С актуализирания бюджет за 2013 г. отново развързахме кесията и най-вероятно в следващите години ще започне наново този процес.

Защото дефицитното харчене, както видяхме и в страните с дългова криза в Европа, никога не води до нищо добро. Т.е. идва момент, в който дефицитите стават трудно преодолими и водят рано или късно до натрупване на сериозни нива на дълга.

Заложеният дълг в бюджетния проект за 2014 г. е 22% от БВП – толкова трябва да достигне държавният дълг в края на следващата година. Наистина, България е една от страните с относително ниски нива на дълга в Европа. Но страни като нашата, които са малки, все още развиващи се, с нестабилно доверие към пазарите им, може лесно да фалират и с много по-ниски нива на дълга", посочва Николова.

"Така например Румъния през март 2009 г. де факто фалира и се наложи да вземе спешен заем от международните финансови институции с ниво на дълга от около 16 процента от БВП. Не трябва да се успокояваме, че имаме нисък дълг от БВП. Защото много лесно можем да бъдем изключени от пазарите и цената, на която ще се рефинансираме и ще взимаме дългове, да стане непоносима за нас”, смята експертът на ИПИ.

Бюджет 2014 ще струва на всеки данъкоплатец 4494 лв. Това е сметката, колко всъщност е „цената на държавата”…

„Т.е., ако се вземат всички бюджетни разходи и се разделят на населението, колко всеки от нас средно би платил, за да се издържа държавата като субект, който преразпределя ресурс", пояснява Десислава Николова. "За следващата година това е около 4500 лв. Всеки от нас – пенсионери, деца, работещи, ще трябва да плати толкова, за да може да се набере този ресурс, който после пък държавата ще разпредели по свое усмотрение.

Друга сметка показва, че в края на 2014 г. всеки от нас ще бъде натоварен с още 2500 лв. заради заемите на държавата, които ще се изплащат в следващите години. Тези пари рано или късно ще трябва да се платят, било то от настоящите или от бъдещите данъкоплатци", посочва Николова.

"Цената на държавата се плаща най-вече от тези, които работят, тъй като те плащат и преки данъци, и осигуровки. Но и от всички нас по линия на непреките данъци – ДДС, акцизи и т.н. По един или друг начин всеки допринася за плащането на тази цена, но работещите изнасят тежестта на държавата на своите плещи.

Това е сметката за следващата година – всеки ще трябва да плати от джоба си толкова, за да може държавата да съществува като такава и да финансира своите дейности”, уточнява експертът.