Чужденци броят по 100 лв. за тур с уазка из София

762
Чужденци броят по 100 лв. за тур с уазка из София

© Pixabay

Чужди туристи броят по 100 лв. за двучасова екскурзия на борда на армейска уазка. Това е един от десетките соцатракциони, които успешно се продават на британци, германци и белгийци у нас, показа проверка на вестник „Монитор“. Маршрутът извежда туристите чак до камбаните на комплекса "Знаме на мира".

Организатор на тези турове е "Сити тур София". Комбинирана 7-часова екскурзия из комунистическите потайности на София пък струва 140 лева и включва обиколка през Музея на социалистическото изкуство, където могат да бъдат видени комунистическата рубинена звезда от Партийния дом, истински паметници на Ленин и комунистическите вождове, мястото, където се е намирал мавзолеят на Георги Димитров.

Също така да се посетят Дворецът на пионерите и паметникът на жертвите на комунизма. Този вариант включва и пътуване до вилата, в която изкарва последните дни от живота си бившият комунистически диктатор Тодор Живков.

За 50-60 лева пък десетки туроператори предлагат пешеходни разходки в комунистическото минало на София и България. Екскурзията продължава около 2 часа и разказва за исторически факти, свързани с режима преди 1989 г., със стила на живот, икономиката и последиците, които е имала идеологическата доктрина върху хората от онова време.

Проследява се влиянието върху архитектурата, а мимоходом туристите научават и за съдбите на отделни комунистически величия и техните жертви. Болшинството от беседите са на английски език, а туровете тръгват от стъпалата на катедралата "Св. Александър Невски".

Освен в София десетки БГ градове са заложили на алтернативния туризъм, като предлагат турове по стъпките на социализма. Димитровград например има своя алея на тоталитарното изкуство, а през 2015 година градът на бригадирите поиска официално от София Паметника на Червената армия, в случай че се вземе решение за демонтаж.

Столицата и Димитровград участват заедно в международния проект ATRIUM. Неговата цел е да превърне архитектурата на комунизма, нацизма и фашизма в туристическа дестинация. Освен България той обхваща още 10 европейски държави - Гърция, Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Хърватска, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Италия. Крайна и основна цел е създаването на транснационален културен маршрут на територията на Югоизточна Европа.

Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). В рамките на проекта екипи от всички страни партньори определиха след прецизен анализ 71 емблематични архитектурни образеца от различните периоди на тоталитарно управление във всяка от страните.

България участва с 9 обекта в градовете София и Димитровград. Това са Градоустройствен ансамбъл Ларгото (София), Паметникът на Съветската армия (София), Държавна резиденция Бояна (София), НДК и Монумент „Знаме на мира“ (София). Димитровград участва с Градски център на Димитровград, Жилищния комплекс „Трети март“ и Парк „Пеньо Пенев“, който е замислен като музей на открито на поета с ватенката и бригадирското движение.

В проекта е включена и Чинията на Бузлуджа, въпреки че е полуразрушена. Инициатор и водещ партньор на проекта е областта Форли-Чезена в Италия. В нея се намира 7-хилядното градче Предапио, което е родното място на Мусолини.

Като гъби никнат и музеи на соца, като някои от тях се помещават в частни домове, а други са разположени в молове. Вече 3 години в град Пещера музей на социализма привлича посетители – и млади, и стари от всички краища на страната. Хората прииждат от всички кътчета, привличани от носталгията или интереса към 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Музеят се помещава в бившето градско кино.

Във витрините са подредени всевъзможни предмети от годините преди прехода - от прахосмукачки “Уралец“ и „Тайфун“, телефони, сред които и уличен с такса 5 стотинки, телевизори, грамофони, стари банкноти, детски играчки, та чак пакети със захар, цигари “Слънце“ и „Арда“, миниавтомобилчета могат да се видят зад стъклените стелажи.

Безспорно най-атрактивни са соцвозилата, заели над 500 кв. м площ от някогашния киносалон в родопското градче. Инициатори за създаването на музея са 44-годишният Динко Кушев и брат му Евелин.

Сред автомобилите от времето на соца има „Чайка“, „Вартбург“, „Волга“, но сред експонатите се кипрят и „Москвич“, и „Жигули“, и едно полско фиатче – съвсем автентични, с бели номера, т.е. държавни, каквито са слагали на използваните от държавните институции табели и „за да могат да разпознават по пътищата органите на КАТ“. По-голямата част от соцатрибутите дипломираният икономист събрал от интернет и от приятели с много усилия и време.

Той разказва как е намерил 3 пакета захар, произведени през 70-те години от роден завод. В опаковка са били по 10 и тя стои там отдолу – под самата хартия от опаковката с етикета. Има много лозунги, които са много искрящи и си ги пази, защото това не може да се намери. „И да искаш сега да търсиш, няма къде да го намериш. Всичко е от България и хората ги пазят тези неща“, споделя Динко.

В интернет срещу 50 лв. той откупил оригинално нарисувани от художник портрети на комунистическите лидери – Живков, Ленин и Горбачов. Те са поставени на видно място в музея и посрещат и изпращат посетителите. „Те струват много, рисувани са на платно, художник го е правил с напълно оригинална изработка. И за такава сума изобщо не очаквах, че ще бъдат тук тези портрети, но така се случи“.

От други предмети, датиращи от онова време, Кушев се е отказал, тъй като му искали бомбастични суми, като разбирали, че ще прави колекция. Като герба на Народна Република България - направен от някаква сплав и много здрав, и него пазарил в интернет. Знамената “Пионерски отряд“ са от неговото някогашно училище “Великият октомври“, сега „Патриарх Евтимий“. Оттам са и рисунките от часовете по изобразително изкуство.

Село Гарван също нареди своя колекция

По инициатива на местни жители през май 2009 г. в силистренското село Гарван отваря музей на социализма. Много от експонатите са принадлежали на хората от населеното място, те оформили колекциите и направили подредбата.

Захвърлените в годините на промените в мазето на кметството бюстове на Ленин и Георги Димитров вече са част от експозицията. В един от кътовете са изложени ученически униформи със сини чавдарски и червени пионерски връзки, както и синя и розова дрешка, с които задължително е трябвало да бъдат облечени момченцата и момиченцата в детската градина. На стар ученически чин са подредени книжки от онова време, не липсва и глобусът от кабинета по география.

В друга част на музея са изложени радиоапарати, магнетофони, грамофонни плочи, телевизор, пишещи машини от времето на социализма. На рафтовете са подредени броеве на вестник „Работническо дело“ и комунистическа литература. Показани са плакати, лозунги, картички, членски книжки, принадлежали на хора от селото, снимки и други артефакти. Централно място в музея заема портретът на дългогодишния ръководител на държавата през социализма Тодор Живков.

Търновски библиотекар създаде изложба на тавана си

Библиотекар от Велико Търново създаде Музей на комунизма. Експозицията е разположена в малкото таванче на Николай Колев в кв. "Бузлуджа". За посещение и разглеждането на необичайния музей няма входни такси.

Николай е завършил история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий". В средата на 90-те години, като студент, с приятели и колеги редовно се събирали в малкото таванче на ул. „Георги Измирлиев", да беседват и спорят по различни теми. Основна тема на разговорите им била историята. Младите хора често дискутирали отминалия социалистически строй и спорели върху неговите достойнства и недостатъци.

Постепенно станало като неписана традиция всеки от постоянните посетители да носи със себе си различни стари предмети и вещи, които оставял при Ники. Скоро таванчето на бъдещия библиотекар вече било известно сред търновската академична младеж като „Червения таван". Младият мъж обаче бърза да опровергае евентуално възникващото подозрение, че е червен и че изпитва носталгия по времето на "социализЪма" и "комунизЪма".

„Едва ли някой от нас съжалява, че комунизмът си е отишъл. Но все пак е доста любопитно и интересно да се разбере неговата поява и развитие. Не бива един период от почти цял век да бъде тълкуван на двата крайни полюса: да се отрича тотално или да се възхвалява и величае. Както всеки друг период в историята и както всичко останало в живота, и тук има положителни и отрицателни неща. Случилите се събития и явления трябва да се тълкуват и анализират", обяснява Николай Колев.

И за да правят това, на младите хора им помагат основните експонати в сбирката: портрети и гипсови скулптури на партийните лидери от онова време, знамена, книги. Специална лавица в единия ъгъл на таванчето библиотекарят е отделил на социалистическата литература. Тук по-възрастните посетители могат да си припомнят дебелите томове с мъдрите речи на другаря Тодор Живков и тезисите от партийните конгреси, поучителните творби на Сталин и наръчника на партийния работник.

Видно място заемат и произведенията на Людмила Живкова. А точно срещу богатата соцлитература пък са наредени бутилки от водки: „Сталин", „Енвер Ходжа" и „Пекинска скоросмъртница". До уникалните бутилки са парфюмите от онова време - „Вечерняя Москва" и „Сирень", сапуните „Камбана". Картината се допълва и от два оригинални самовара за чай. Сред останалите експонати в Музея на комунизма са още стари радиоапарати, радиоточки, транзистори, грамофони и чаши със зодии. А точно зад вратата е закачен избелял офицерски шинел.

Сталин и Димитров зорко бдят от пощата в Драганово

75 години след 9 септември 1944 г. и 30 години след падането на Тодор Живков и тоталитаризма в търновските села още продължават да стоят отделни самотни останки от соцминалото. В село Драганово върху сградата на пощата пазят стенопис с ликовете на Сталин и Димитров. Те са рисувани през 1949 г. за 70-годишнината от рождението на съветския лидер.

От съседната сграда на читалището пуснали прожекционен апарат и проектирали образа на Сталин и Димитров към стената на пощата. Така, по негатива, художникът Георги Калицов изрисувал контурите на двете лица. Отново в Драганово се намира и още един интересен паметник – на световния комунистически химн - „Интернационалът“.

Той, между впрочем, вероятно е и единственият паметник на песен в целия свят. Създаден е през 1977 г., а поводът е, че 80 години по-рано, през 1897 г., Драганово е първото населено място в България, където химнът е изпят. Монументът представлява две издигнати нагоре ръце, върху които е поставена плоча с първите три стиха от песента.

В центъра на село Полски Сеновец се извисява паметник на Георги Димитров. Строен е със средства на местните, събрани чрез самооблагане. Съдбата на паметника е доста интересна. След 1989 г. група жители искали с фадрома да съборят бронзовата статуя. Плочникът около монумента обаче поддал и тежката машина заедно с работниците пропаднала в дълбоката яма.

Качват се на Альоша, за да се дивят отвисоко на Пловдив

Паметникът на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив е едно от любимите места за разходки както на пловдивчани, така и на гостите на града. По-популярното наименование на 10,5-метровия паметник е Альоша, както пловдивчани го наричат галено.

За построяването му било взето решение в далечната 1948 г. След промените на държавния строй след 10 ноември 1989 г. идеите паметникът на Альоша да бъде съборен удариха на камък. Този февруари например група интелектуалци излязоха с открито писмо до ръководителите на страната ни, на ЕС и на Русия с искане паметникът да бъде премахнат.

В него те заявиха, че паметникът символизира „най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът "Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни…”. Идеята на интелектуалците бе с материала от паметника на Альоша да бъде издигната статуя на Васил Левски.

Само седмица-две по-късно, на 3 март, подножието на Паметника на Съветската армия на Бунарджика събра десетки пловдивчани. Альоша бе опасан с 33-метров флаг, съединен от българския трикольор и руското знаме, чийто надпис бе: „Българи и руси заедно навеки”.

Бивш кмет направи фурор с ретро пикап

Бившият кмет на Хасково Георги Иванов спечели наградата на публиката и обра аплодисментите с уникален пикап „Форд Ф1“ от 1952 година на ретро парада в центъра на Хасково.

Бившият градоначалник, който управлява Хасково 16 години с 4 поредни мандата, е горд собственик на една от най-богатите колекции от ретро автомобили в България. Той притежава и впечатляващ автосалон за ретро автомобили. Преди малко повече от три години маскирани опожариха ретро салона и унищожиха десетки реставрирани стари коли.

Общо 55 ретро автомобила от различни марки и модели изпълниха хасковския площада „Свобода“. Перлите в тазгодишния ретро парад бяха „Ролс-Ройс Корниш“ от 1974 година и „Рокни Студибейкър“ от 1930 г.

Американското возило, сякаш излязло от екшън за Сухия режим и мафията в САЩ през 30-те, е собственост на Дончо Донев, президент на клуба за ретро автомобили в Пловдив. „Ситроен С2“, известен като „колата на монахините“ от филмите с Луи дьо Финес, беше обявен за най-ексцентричната кола на изложението.

Ретро парадът е една от големите атракции от празниците за Деня на Хасково. По традиция градът празнува на 8 септември, когато е празникът Малка Богородица, известна като закрилница на южния град.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg