Двойно повече европейци в момента виждат Русия като неприятел, отколкото преди войната, но почти половината не са уверени, че Украйна ще победи своя съперник.

В проучване на Европейския съвет за външни отношения (ECFR), проведено в няколко държави, почти две трети от респондентите казват, че сега гледат на Русия като на съперник – двойно повече от 2021 г.

Общественото мнение на континента обаче варира в широки граници.

Мнозинствата в Дания, Полша, Швеция и Германия гледат на Москва като на съперник, докато само 37% от анкетираните в Италия и едва 17% в България казват, че възприемат Русия по такъв начин.

Само една трета от анкетираните посочват, че виждат победата на Украйна във войната като вероятно или много вероятно, докато близо две пети (22%) нямат мнение, а почти половината го смятат за малко вероятно или много малко вероятно.

Проучването, което включва общественото мнение от 11 държави-членки на ЕС - Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Испания и Швеция - установява, че мнозинството европейци сега подкрепят укрепването на отбранителните способности на ЕС, вместо това блокът да разчита на САЩ.

Според проучването, цитирано от CNBC, почти три четвърти (74%) от респондентите казват, че ЕС трябва да предприеме стъпки за осигуряване на собствена отбранителна стратегия, като мнението е най-ясно изразено в Унгария, Холандия и Германия. Само 8% казват, че това е ненужно, тъй като САЩ винаги ще защитават Европа. Авторите на доклада казват, че констатациите показват повишеното търсене на самоувереност от страна европейците, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

„Главният извод от нашето проучване е, че европейците искат ЕС да стане по-самостоятелен във външната си политика и да изгради собствените си отбранителни способности“, казва Яна Пулиерин, съавтор и старши сътрудник.


„Това не са нови искания на лидерите на страните-членки, но те са изострени от войната в Украйна и нарастващото напрежение между САЩ и Китай.“


Пулиерин добавя, че това може да бъде "определящ момент" за ЕС и неговите перспективи да се отклони от зависимостта си от САЩ към собствените си политически позиции.

51% от българите искат единна Европа срещу всяка агресия и войнаНай-важните уроци, които трябва да научим, са за необходимостта от единни действия

Докладът, озаглавен „Да държим Америка близо, Русия долу и Китай далеч: как европейците се ориентират в един конкурентен свят“ също така изследва обществения отговор на променящите се отношения със САЩ и Китай. Резултатите дават знак за хармонизиране на отношенията между Европа и САЩ след предишното проучване, което съвпадна с президентството на САЩ на Доналд Тръмп.
Мнозинствата в Дания и Полша, заедно с мнозинствата в Холандия, Швеция и Германия, казват, че сега гледат на трансатлантическия партньор като на „съюзник“ на Европа – значителен напредък от 2021 г., когато никоя страна не видя Вашингтон като „споделящ европейските интереси и ценности“.
Има обаче опасения относно потенциално второ президентство на Тръмп, като повече от половината от анкетираните казват, че такова събитие би отслабило отношенията със САЩ.
Европейците са по-оптимистични по отношение на Китай, отколкото някои от лидерите на блока, като средно 43% казват, че смятат Пекин за необходим партньор и само една пета от анкетираните виждат търговските и инвестиционни отношения на Европа с Китай като носещи повече рискове, отколкото ползи.
Констатациите поставят европейското обществено мнение по-близо до това на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, които гледат на Китай като на стратегически и глобален партньор, коментира CNBC. Междувременно други лидери в Брюксел заемат по-ястребова политическа позиция, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори за необходимостта от намаляване на риска в отношенията на ЕС с Пекин. Повечето европейци също така казват, че страната им трябва да стои настрана от евентуален конфликт с Тайван.
Все пак, перспективата Китай да доставя оръжия на Русия е червена линия за мнозина и причина за налагане на санкции – дори ако това би навредило на западните икономики.
Авторите на доклада казват, че европейските лидери трябва да гледат на спектъра от мнения като на възможност да влязат в активен разговор с обществеността, за да подготвят гражданите на ЕС за възможни бъдещи геополитически сценарии.

Според тях, „ако европейските лидери трябва да базират действията си на очакванията на обществеността, те няма да успеят да се подготвят за силно разрушителни сценарии – с потенциално опустошителни последици за европейската сигурност.“