В статия със заглавие "Нов колониализъм" списание Economist пише, че българите искат европейска помощ за управлението на страната си. Съветници на българския премиер Сергей Станишев измислиха извънреден план, според който Европейската комисия и други членки на ЕС биха получили по-големи правомощия, за да се намесват в сфери, в които "слабостите могат да бъдат квалифицирани като структурни и упорити и не могат да бъдат преодолени от българското правителство", пише изданието, цитирано от БТА.

Проектът предвижда европейски служители и дипломати да участват в следенето за спазване на законите и усвояване на европейските средства и да наблюдават работата на съдилища, прокурори и следователи. Те могат да се запознаят със случаи на политическа корупция и организирана престъпност, които съдебната система придвижва бавно.

Идеята е, че подобно партньорство би било по-ефективно от механизма на ЕК, въпреки факта, че то ще е ръководено от София, а не от Брюксел, отбелязва Economist. Изданието отбелязва, че Сергей Станишев представил тайния план на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу в началото на месеца, но срещнал хладна реакция.

Говорител на Барозу казал, че председателят на ЕК не одобрява идеята за структура, която да е паралелна на настоящия механизъм. Посланици на европейски страни в София, които били запознати с плана неотдавна, също останали скептични. Цитиран от списанието високопоставен дипломат твърди, че би било неправилно да се отнемат "морковът и тоягата" от ЕК, която е политически независима и се ползва с доверието на европейските членки, за разлика от българското правителство.

Всъщност някои посланици виждали в това хитрина от страна на българските социалисти, целящи да покажат на гласоподавателите преди изборите през юни, че ЕС си е възвърнал доверието в българското правителството. Поставянето на ЕК и членките на ЕС начело на реформите може да предизвика освен това бъдещи критики, отбелязва Economist.

Въпреки отрицателния отговор българското правителство продължава да работи за прокарването на идеята и си даде срок до края на март. Външният министър Ивайло Калфин дори предложи подобна схема за всички европейски членки, се казва в статията.

Economist подчертава, че механизъм за съвместно управление на една страна може да е нещо непознато в ЕС, но не и в България. Вестникът припомня, че съветници от СССР пристигат след 1944 г., за да гарантират, че новоприелата комунизма страна няма да се отклони от курса на национализация, индустриализация и изграждане на социализма.

Въпреки това повечето българи биха приели европейските служители да имат по-голяма роля, смята изданието. Цитира се проучване на Евробарометър, според което над 80" от запитаните заявили, че не вярват на правителството, парламента и съдебната система, а 75 на сто - че вярват на ЕС и особено на Европейската комисия. По-широко присъствие на ЕС в правителството може да се хареса на българите, дори и да няма такъв ефект, какъвто те биха искали, заключава Economist.

Източник: БНР