Близо 200 000 коли всеки ден нахлуват в столицата от други градове.

Не е ясно колко от тях остават в София и колко преминават транзитно, но спомагат за увеличения трафик.

По данни на КАТ в столицата се движат 1 млн. автомобила.

Над половината са от категории евро 1 и евро 2 и са около или над 20-годишни.

Увеличил се и делът на дизелови автомобили, които се купуват евтино от Западна Европа заради екологичните ограничения там.

Основно прииждащите в София са автомобили с регистрации от шест области – СО, РК, КН, М, Е и ВР. Останалият брой е от водачи от другите 22 области на страната. Голям е и броят на служебните автомобили, регистрирани в Пловдив или Варна, които обаче основно пътуват из столичните улици, пише вестник Монитор.

До края на март в столицата са регистрирани 835 000 возила

Отново делът на по-старите автомобили е по-висок, но в сравнение с провинцията новите коли, получили първа регистрация, са повече. Вcякa гoдинa aвтoмoбилитe oт cтрaнaтa в cтoлицaтa ce увeличaвaт, тъй кaтo прeмecтвaщитe ce дa живeят в Coфия прeдпoчитaт дa плaщaт пo-мaлки данъци зa тях пo рoднитe cи мecтa, къдeтo и oбcлужвaнeтo в КAТ e пo-бързo зaрaди пo-мaлкoтo oпaшки.

Никoй oбaчe нe мoжe дa кaжe c тoчнocт кoлкo ca, тъй като различните институции, които водят статистиката, имат разминаващи се данни. За последните 10 години броят на регистрираните коли в София се е увеличил двойно. Според експерти това се дължи на факта, че вече много семейства притежават по два, а често и по три автомобила.

Бумът е и поради факта, че притежаването на стар автомобил в София и големите градове излиза доста по-евтино, в сравнение с други европейски държави. Освен размера на данъците, правото на паркиране в двете платени зони, както и ниските цени на застраховките и годишните прегледи, стимулират покупката на автомобил.

Вкарват колите в двуетажни сглобяеми паркинги в големите квартали на СофияПълзяща растителност и цветни пана покриват съоръженията

В кварталите, където все още паркирането е безплатно, цари пълен безпорядък

Във Facebook дори се появиха групи, които заснемат такива нагло паркирани коли върху тротоари, велоалеи, тревни площи и детски площадки. Едва през есента на миналата година общината направи стъпка, за да реши този проблем - възложи на Центъра за градска мобилност да налага глоби за неправилно паркиране дори в отсъствието на шофьора.

Ефектът обаче е минимален. Въпреки въвеждането на нискоемисионни зони, в които замърсяващи автомобили няма да могат да влизат – главно в центъра на София, продължава масовото закупуване на замърсяващи автомобили с нисък екоклас. По данни на КАТ около 300 000 са регистрираните коли клас евро 1 и евро 2, като последните регистрации са от серията СВ и са от началото на 2021 г.

Бум на регистрираните МПС се наблюдава и в наскоро възвърналия си второто място по-големина град у нас – Пловдив. За 2020 г. се наблюдава абсолютен рекорд на регистрирани превозни средства под тепетата за последните 10 години. Справка от пловдивската полиция показва, че през 2020 г. в Пловдивска област са регистрирани над 45 000 МПС-та. Над 80% от тях са втора ръка.

По-голямата част от въпросните автомобили са регистрирани в областния център. Причина за това е бумът на строителството и повишената миграция в Пловдив. Новите мастодонти привличат все повече хора от различни краища на България - респективно това води и до пререгистрация с номер РВ на съответните МПС-та. Общо за последните 10 години – от 2010 до 2020, в Пловдив са регистрирани 370 356 превозни средства.

Осезаемият ръст на автомобилите в Пловдив води след себе си и редица негативи

Освен задръстванията, които все повече наподобяват тези в София, трафикът малко по-малко замърсява въздуха в Града под тепетата. Близо 224 хиляди са регистрираните автомобили във Варна и Варненска област към момента. От тях леките коли са 188 860, а товарните – 35 120. Близо една четвърт от тях се ползват за пътуване до месторабота във Варна, като половината са от съседни селища, близо до града.

Според статистиката всеки ден към Варна пътуват за работа около 10 000 души, главно от близките общини Аксаково, Белослав, Суворово и Добрич. През активния туристически сезон морската столица набъбва до над 500 000 автомобила, които са на туристи от страната и много коли от чужбина – главно от Румъния. Подобно е положението в Бургас, където са регистрирани 100 000 возила, но лятото броят им също доближава половин милион.

Нова Загора задръства Стара Загора

Над 10 000 души всяка заран влизат в Стара Загора, като повечето от тях използват личните си автомобили, за да стигнат до работното си място. Основният поток идва от Нова Загора и съседните села. Само от близкото село Змеево тръгват средно между 50 и 60 леки автомобила, които задръстват и без това оскъдните паркинги.

Двойно, ако не четворно повече, са пристигащите от Нова Загора, където са домовете на част от заетите в три големи преработвателни компании в Града на липите. От Стара Загора съответно излизат почти толкова местни, които работят в комплекса „Марица-изток“, казанлъшкия „Арсенал“ и във филиала на „Язаки“ край Димитровград.

Този поток обаче е вкаран в по-голямата си част в автобуси. По данни на ОД на МВР-Стара Загора на територията на областта към 31 декември 2020 година са били регистрирани 123 543 леки автомобила и 2163 товарни.

Хиляди гастарбайтери пъплят към Турция, румънски отпускари към Гърция

Близо 300 000 гастарбайтери месечно преминават през територията на България от Западна Европа на път за Турция всяка година, сочат данните от преброителите по пътищата у нас. Традиционно те правят гoлeми зaдръcтвaния нa бългaрo-турcкaтa грaницa при ГКПП Кaпитaн Aндрeeвo.

Не малка част от турците преминават транзит и през центъра на София, вместо да ползват тангентата и Околовръстния път. За месеците юни, юли и август трафикът в града набъбва до над 1 млн. автомобила дневно, а по магистрала „Тракия“ се увеличава двойно. Още 150 000 автомобила с румънски туристи, пътуващи за Гърция, пък натоварват пътната мрежа на страната.

Румънците, които не идват по нашето Черноморие, се отправят по две основни ГКПП-та – Маказа и Кулата, където също се образуват огромни, понякога километрични опашки.