ЕК: България не покрива критериите за приемане на еврото

977
ЕК: България не покрива критериите за приемане на еврото

България и още седем други страни членки на ЕС все още не са готови за приемането на еврото, става ясно днес от Доклада за сближаването на Европейската комисия.

Законът за Българската народна банка (БНБ) не е напълно съвместим с някои членове на закона за Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕЦБ, се казва в доклада.

Средното ниво на дванадесетмесечната инфлация в България е над заложените от ЕС стойности откакто страната се присъедини към ЕС през 2007 г. Средното ниво на инфлацията в България за 12 месеца до март 2010 г. е 1.7%, което е над заложеното ниво от 1.0%. Инфлацията се очаква да остане над това ниво, но да се доближи до него през следващите месеци.

Хармонизираният индекс на потребителските цени нараства значително през първата половина на 2008, достигайки връхна точка от 15%. След разразяването на финансовата криза инфлацията спада рязко до около 1.6%. През март 2010 годишният Хармонизиран индекс на потребителските цени е на ниво от 2.4%.

Инфлацията се очаква да остане на ниво от около 2.3% през 2010 г. според прогнозите на ЕК и вероятно ще нарасне до 2.7% през 2011 г. Относително ниското ценово равнище в България (48% от средното за еврозоната през 2008 г.) предполага значителен потенциал за сближаване по отношение на ценовите нива в дългосрочен план.

Заключението на ЕК е, че страната не покрива критерия за ценова стабилност.

Бюджетният баланс на България показваше излишък в периода 2004-2008 г., който възлиза средно на 1.7% от БВП. С разразяването на кризата обаче, бюджетният баланс се влошава значително и се стига до дефицит в размер на 3.9% от БВП за 2009 г. Дефицитът се очаква да възлезе на 2.8% от БВП през 2010 и 2.2% от БВП през 2011 г., според прогнозите на ЕК.

В началото на 2010 г. бюджетният дефицит продължаваше да расте на фона на слабата събираемост на приходите в бюджета и по-високите от очакваните разходи.

Подобренията в макроикономическата среда и вече приетите мерки за фискална консолидация обаче се очаква да доведат до намаляване на бюджетния дефицит след средата на годината. Брутният публичен дълг остава на ниво от около 15% от БВП през 2009 г., но се очаква да нарасне до около 17% от БВП през 2010 г. и 19% от БВП през 2011 г.

Българският лев не е част от механизма ERM II. БНБ преследва основната си цел за ценова стабилност посредством обвързваният по силата на валутния борд обменен курс на лева с еврото.

Допълнителните индикатори като промени в резервите в чуждестранна валута и крактосрочните лихвени проценти сочат към увеличаване на рисковите възприятия на инвеститорите в контекста на световната финансова криза. Значителният буфер от официални резерви продължава да подкрепя устойчивостта на Валутния борд. По време на двугодишния оценителен период българският лев остава напълно стабилен спрямо еврото в тон с начина, по който действа Валутният борд.

От ЕК заключват, че страната ни не покрива критериите за обменния курс.

Средният дългосрочен лихвен процент в България за 12-те месеца, приключили през март 2010 е 6.9%, което е над заложените 6.0%. Средният дългосрочен лихвен процент остава под заложеното ниво от 2005 до средата на 2009 г., но от тогава го надхвърля.

Спредовете спрямо дългосрочните облигации на Еврозоната постепенно се увеличават от около 30 базисни пункта през 2007 г. до около 110 базисни пункта в края на 2008 г., което отразява инфлационните разлики и опасенията по отношение на прегряването на българската икономика. Дългосрочните лихвени спредове нарастват допълнително през 2009 г., достигайки 350 базисни пункта през първата половина на годината. Спредовете започнаха да се свиват през втората половина на 2009 г. и намаляха до 220 базисни пункта през март 2010 г.

България не покрива и критерия за сближаване по отношение на дългосрочните лихвени проценти.

Някои допълнителни фактори като платежният баланс и интегрирането на продуктовия и финансовия пазар също се разглеждат. Външнотърговският дефицит на България нараства значително през последното десетилетие, достигайки около 27% от БВП през 2007 г., преди да се свие до 9% от БВП през 2009 г. Външнотърговският дефицит, обаче, остава относително голям.

Външното финансиране рязко се свива, след като големият преди това размер на преките чужди инвестиции и частният кредит намаляват.

Заключението на Европейската комисия е, че предвид оценката на правната съвместимост и изпълнението на критериите за сближаване, както и на допълнителните фактори, България не покрива условията за приемане на еврото.

Останалите страни, които в момента също не са готови за приемане на еврото са Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция.

 

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg