ЕК ни хвали по 4 от шестте "проблемни области"

273
ЕК ни хвали по 4 от шестте

Европейската комисия разгласи днес "Междинните доклади по напредъка в изпълнение на Механизма за сътрудничество и контрол" в областта на вътрешните работи и правосъдието за България и Румъния. В оповестения доклад за България няма съществени изменения в това, което различни европейски източници разкриха дни преди официалното му публикуване.

В документа, който вече бе квалифициран като "фактологичен, справедлив и честен" и който, според източниците, е изготвен без преговори по съдържанието му с българските власти и без никакви промени след изготвянето му, се прави преглед на напредъка на България в шестте проблемни сектора в областта на вътрешните работи и правосъдието след публикуването на редовния доклад по темата през юни миналата година. След последния доклад на Европейската комисия между българските власти и Комисията бе установен близък и постоянен диалог, както в Брюксел, така и в София.

Българските власти възприеха предложението на Комисията да разработят План за действие за това как смятат да действат по проблемните области. Навременното подготвяне и приемане на Плана за действие, което изискваше обединени усилия и мобилизация на значителни средства в кратък период от време, отразява сериозната ангажираност на българските власти, се посочва в доклада.

В документа се осъвременява напредъкът в шестте проблемни области. Както вече бе съобщено, като цяло положително се оценява извършеното в проблемни области 1, 2 и 3 и сравнително положително в област 5. По-съществени забележки има в области 4 и 6. По първата - приемане на конституционни поправки, премахващи всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система, втората - осигуряване на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, и третата - продължаване на реформата в съдебната система с оглед да се засилят професионализмът, отчетността и ефикасността, се дава положителна оценка на извършеното у нас.

По-сериозна забележка в проблемна област 3 е, че "контролът върху ефективността на съдебния процес страда от липсата на надеждни данни и на подходящ капацитет за качествен анализ. Важно и належащо е България да развие възможностите за събиране на данни и за класификация", се посочва в доклада.

По проблемна област четири - за разследване и информиране за случаи на корупция по високите етажи на властта, в доклада се привеждат данни, за които се отбелязва, че са за периода 1 юли-31 октомври 2007 г. "Като се признават по-нататъшните организационни усилия, не бяха докладвани никакви конкретни резултати за подобряване на сътрудничеството между органите, натоварени с борбата срещу корупцията. Не бе отбелязана и активност за защитата на хората, които разкриват случаи на корупция", се отбелязва в доклада.

По проблемна област пет - за по-нататъшни мерки за борба с корупцията по границите на страната ни и в местното самоуправление, се отбелязва постигнатото и значителният напредък срещу корупцията по границите.

В същото време се изтъква, че безмитните магазини по българските граници с Турция и Сърбия и безмитните бензиностанции на българска територия все така се толерират, че в тях е отчетено "съществено нарастване на оборота през 2007 г".

В тези магазини и бензиностанции се фокусират местната корупция и организираната престъпност.

По проблемна област шест - прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност с особено внимание върху тежките престъпления и прането на пари, се казва: "Докато се признава положителната тенденция (в тази област), няма на разположение качествен анализ на данните за периода 1 юли - 31 октомври 2007 г. по отношение на съдебните процеси и характера на присъдите." Тук се отбелязва създаването на Държавна агенция "Национална сигурност", като се посочва, че е важно "да бъде изяснено по кои дела агенцията е компетентна и да има гаранция, че тя може да води независими разследвания и да свидетелства в съда".

В крайния извод на доклада се подчертава, че през първата година от членството си в Европейския съюз "България продължава да полага усилия за изправяне на слабостите, които биха попречили на ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на Европейския съюз". В същото време в ключови области като борбата срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност все още не са налице убедителни резултати, се отбелязва в заключението.

Следващият, редовен, доклад на Европейската комисия по напредъка в областта на вътрешните работи и правосъдието трябва да бъде публикуван по график до края на юни т. г. Източници от Европейската комисия обаче заявиха, че докладът по-скоро ще стане известен в началото на юли.

Междувременно кореспондентът на румънския вестник "Ромъния либера" в Брюксел съобщава, че заключенията в докладите са почти идентични за двете държави, които са насърчавани да работят повече за борба с корупцията. Разликата е по отношение в борбата с организираната престъпност, която не фигурира в доклада за Румъния, но за България заема голяма част от доклада. Вестник "Ромъния либера" се е сдобил с текста на докладите преди оповестяването им.

Те са доста малки - този за Румъния е от седем страници, а за България - от осем страници. В областта на реформата в правосъдието Комисията констатира, че двете държави са одобрили и въвели изискваните от тях реформи. В много случаи обаче нещата са направени набързо и без задълбочено проучване. За България се посочва, че формалните рестрикции в процесуалния кодекс затрудняват процедурите и в много случаи съдиите трябва да връщат делата за допълване.

Това нещо се случва често при случаи за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност, когато от процедурни съображения определени доказателства не могат да бъдат използвани и представяни по време на процеса. Румъния е критикувана заради поправки в Наказателния кодекс, които поставят пречки при разследването и обвинението.

Според посочени поправки злоупотреба, която е под девет милиона евро, се смята за дребно провинение, което може да бъде наказано с максимум пет години затвор. В доклада е отбелязано, че румънският президент не е обнародвал промените и ги е върнал обратно на парламента за преразглеждане. В случай, че те бъдат приети отново от парламента, то, съгласно конституцията, държавният глава ще бъде задължен да ги обнародва, е отбелязано още в доклада на Еврокомисията за Румъния.

На много места в доклада за България е посочено, че властите в София не са доставили на Комисията всички необходими данни, което да позволи изготвянето на добра оценка на положението в рамките на процеса на мониторинг, посочва в. "Ромъния либера".

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg