"През изминалата година енергетиката е осъществила износ на повече от 12 тераватчаса електроенергия за около 3 млрд. евро. Това превръща сектора в един от най-големите износители в страната, благодарение на който стана възможно изплащането на компенсации заради високите цени на електроенергията. Така секторът има сериозно влияние за запазване конкурентоспособността на цялата икономика."

Това каза министърът на енергетиката Росен Христов по време на официалното представяне на новата енергийна стратегия на страната 2023 – 2053 г.

На сайта си Министерството на енергетиката публикува информация за основните приоритети, на които залага стратегията.

На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа.

Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност.


Росен Христов: България трябва да реши дали ще развива ядрената енергетикаХристов обяви, че националната енергийна стратегия за следващите 30 години e готова

Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност.

Отличните взаимоотношения на България със съседните държави и засиленият интерес към реализацията на регионални проекти, както и изграждането на нови енергийни мощности с фокус върху ядрената и зелената енергия ще съдействат за изпълнението на тези приоритети.

Енергийната стратегия залага на използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 г. и постепенното им намаляване и спиране до 2038 г. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия, според Христов.

"Всички производители са максимално мотивирани да оптимизират дейността си с цел намаляване на въглеродните емисии, така че по-дългото използване на въглищата да не влиза в колизия с европейските цели за декарбонизация", каза Росен Христов.


Планът за възстановяване ще бъде променен в частта за въглищните централиПарламентът задължи МС да промени Националния план за възстановяване и устойчивост в част енергетика

Четири нови ядрени реактора трябва да бъдат изградени, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй", а още два – на тази в Белене. По думите на Христов, България има всички предпоставки за развитие на ядрената енергетика – добре подготвени кадри, традиции, изградена инфраструктура, лицензирани площадки.

Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ проекти – както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. Интерес към последното е проявен и от страна на северните ни съседи. "Водим разговори с Румъния за съвместно използване на хидротехническия потенциал на река Дунав", подчерта Христов.


Икономика на кръстопът. Три прогнози за БългарияПрогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов

По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.

Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ.

Едновременно с това, развитието на системи за съхранение на електроенергия ще съдейства за повишаване ефективността и конкурентоспособността на сектора. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ.

Модернизацията на около 2000 км. електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.

Реализацията на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, трябва да осигури развитието на балансирана, зелена, високоефективна енергетика в страната.