Фалшива паника с храни „второ качество“

735
Фалшива паника с храни „второ качество“

© Pixabay

Няма двоен стандарт при храните, които се предлагат у нас и в Европа. Това показа проверката на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Изводите на експертите са категорични – “констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения”.

Такова е заключението от изследването на физикохимичния анализ на млечните, шоколадовите изделия, детските храни и месните продукти, посочен в анализа на БАБХ.

Какво реално провериха експертите?

От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози. От тях 8 шоколадови изделия – 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе. Изследвани са и 2 броя детски пюрета, 8 млечни продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин, и 6 месни продукта – 1 шунка, 1 консерва и 4 колбаса.

Най-често разминавания има с обозначеното на етикета. Това обаче не се случва само за стоките на нашия пазар. При един вид шоколад например мазнините у нас са с 0.02% по-малко от обявените на етикета. За западния пазар разминаването е с 0.31%. Същата е и ситуацията със захарите в него. У нас те са с 1.09% по-малко от заявените от производителя, а за европейския пазар – с 1.95%.

Оказва се още, че в шоколада за българския пазар има повече какао. При обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8.68% повече, а немският – 4.67% повече какао.

Кравето масло от една и съща марка пък е с повече мазнини у нас, в сравнение с Германия. У нас то е с 82% съдържание на мазнини, а там – с 80%.

Ядем ли колбаси пълни с вода и сол? Наличието на натриев хлорид (сол) в сурово пушен месен продукт у нас е с 3.18% по-ниско от това в европейския продукт, показва анализът на БАБХ. Водата е с 3.20% повече. Според д-р Любомир Кунински от Българската агенция за безопасност на храните обаче, едва ли става дума за напомпване с вода. Този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята той.

Проблем ли е фактът, че една и съща безалкохолна напитка се прави с глюкозо-фруктозен сироп у нас и със захар за европейския пазар? Според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България у нас, в САЩ, както и в други европейски държави, например в Испания, при производството на безалкохолни напитки се използва фруктозо-глюкозен сироп.

Влагането му е масова практика в държави, традиционни производители на царевица, независимо от тяхното географско разположение или покупателна способност на населението.

Фруктозо-глюкозният сироп, който използват местните производители в сектора, е от българска царевица, дело на български земеделски производители, която се преработва в български производствен център, коментират експерти от асоциацията.

Проверката показа още, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – определени сирена, и шоколадовите продукти, както и при двете детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче показа, че и в Германия, и в Австрия хранителните стоки се облагат с преференциална ставка ДДС.

В Германия Законът за данъка върху добавената стойност определя две ставки: общата данъчна ставка от 19% и намалената данъчна ставка от 7%, която се прилага по-специално за доставки на почти всички видове хранителни стоки, с изключение на напитките и оборотите на заведенията за хранене. В Австрия ставката за хранителните стоки е 10%. За сравнение у нас всички стоки, включително и храните, се облагат с 20% ДДС.

Месните продукти – с най-малки различия

Месото и месните продукти са най-контролираните стоки у нас и в Европа. Затова няма и съществени отклонения в анализа за двойния стандарт на храните. Това заяви пред “Труд” Диляна Попова, главен експерт на Асоциацията на месопреработвателите.

В анализа има само малки различия във физико-химичните изследвания, и при двете стоки, взети от нашия пазар – сурово сушен продукт и колбас, съдържанието на мазнини и сол е по-малко от това на стоките в Германия, което е положителна тенденция, каза тя.

Попова допълни, че при колбасите е проверявано и дали има чужд животински продукт или соя в колбасите, но и двете съставки не са открити при анализа.

“Ако на етикета има изписано съдържание на продуктите, което отговаря на състава в него, то няма как да докажем, че има нарушение”, коментира и Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

Румен Порожанов: Отклоненията са в рамките на допустимото

Констатираните отклонения са в рамките на допустимото. Това заяви за “Труд” земеделският министър Румен Порожанов. Той уточни, че допълнителните анализи са показали, че съдържанието на продуктите отговаря на декларираното в етикетите. “Позицията, около която ние се обединяваме все повече и повече с колегите от Централна и Източна Европа, е продуктите да бъдат с еднакво качество на съдържанието на етикетите и с едни доста разумни цени”, заяви той.

По думите му българското изследване е потвърдило резултатите, които имат и другите страни-членки от Централна и Източна Европа. Има разлика в етикетите за съдържанието на едни и същи продукти, които се продават в западните и в централно-източноевропейските супермаркети.

Министерство на земеделието предлага да се прави ежемесечен анализ на цените на известни марки храни, които се предлагат на българския и на европейския пазар. “Целта е да се види дали разминаването в цените за нашия и европейския пазар е инцидентно или постоянно”, уточни той. Каквито и разлики да има, те трябва да бъдат разходно ориентирани и да са свързани с етика към всеки потребител, отбеляза Порожанов.

Всяка фирма има собствен стандарт 

Това, че има по-малко какао в един шоколадов продукт, не означава, че той не е качествен, коментира пред “Труд” Венцислав Пейчев от Асоциация на производителите на шоколадови и захарни изделия. Има различни видове какао на различни цени и в продукта се слага това, което производителят търси, обясни той.

Във веригата производител-търговец и потребител, търговецът избира какво да предлага на хората. Производствените стандарти отпаднаха още през 2013 г. и в момента всяка фирма работи на базата на собствен стандарт, допълни Пейчев.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg