Фалшива паника с храни „второ качество“

797
Фалшива паника с храни „второ качество“

© Pixabay

Няма двоен стандарт при храните, които се предлагат у нас и в Европа. Това показа проверката на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Изводите на експертите са категорични – “констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения”.

Такова е заключението от изследването на физикохимичния анализ на млечните, шоколадовите изделия, детските храни и месните продукти, посочен в анализа на БАБХ.

Какво реално провериха експертите?

От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози. От тях 8 шоколадови изделия – 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе. Изследвани са и 2 броя детски пюрета, 8 млечни продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин, и 6 месни продукта – 1 шунка, 1 консерва и 4 колбаса.

Най-често разминавания има с обозначеното на етикета. Това обаче не се случва само за стоките на нашия пазар. При един вид шоколад например мазнините у нас са с 0.02% по-малко от обявените на етикета. За западния пазар разминаването е с 0.31%. Същата е и ситуацията със захарите в него. У нас те са с 1.09% по-малко от заявените от производителя, а за европейския пазар – с 1.95%.

Оказва се още, че в шоколада за българския пазар има повече какао. При обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8.68% повече, а немският – 4.67% повече какао.

Кравето масло от една и съща марка пък е с повече мазнини у нас, в сравнение с Германия. У нас то е с 82% съдържание на мазнини, а там – с 80%.

Ядем ли колбаси пълни с вода и сол? Наличието на натриев хлорид (сол) в сурово пушен месен продукт у нас е с 3.18% по-ниско от това в европейския продукт, показва анализът на БАБХ. Водата е с 3.20% повече. Според д-р Любомир Кунински от Българската агенция за безопасност на храните обаче, едва ли става дума за напомпване с вода. Този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята той.

Проблем ли е фактът, че една и съща безалкохолна напитка се прави с глюкозо-фруктозен сироп у нас и със захар за европейския пазар? Според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България у нас, в САЩ, както и в други европейски държави, например в Испания, при производството на безалкохолни напитки се използва фруктозо-глюкозен сироп.

Влагането му е масова практика в държави, традиционни производители на царевица, независимо от тяхното географско разположение или покупателна способност на населението.

Фруктозо-глюкозният сироп, който използват местните производители в сектора, е от българска царевица, дело на български земеделски производители, която се преработва в български производствен център, коментират експерти от асоциацията.

Проверката показа още, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – определени сирена, и шоколадовите продукти, както и при двете детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче показа, че и в Германия, и в Австрия хранителните стоки се облагат с преференциална ставка ДДС.

В Германия Законът за данъка върху добавената стойност определя две ставки: общата данъчна ставка от 19% и намалената данъчна ставка от 7%, която се прилага по-специално за доставки на почти всички видове хранителни стоки, с изключение на напитките и оборотите на заведенията за хранене. В Австрия ставката за хранителните стоки е 10%. За сравнение у нас всички стоки, включително и храните, се облагат с 20% ДДС.

Месните продукти – с най-малки различия

Месото и месните продукти са най-контролираните стоки у нас и в Европа. Затова няма и съществени отклонения в анализа за двойния стандарт на храните. Това заяви пред “Труд” Диляна Попова, главен експерт на Асоциацията на месопреработвателите.

В анализа има само малки различия във физико-химичните изследвания, и при двете стоки, взети от нашия пазар – сурово сушен продукт и колбас, съдържанието на мазнини и сол е по-малко от това на стоките в Германия, което е положителна тенденция, каза тя.

Попова допълни, че при колбасите е проверявано и дали има чужд животински продукт или соя в колбасите, но и двете съставки не са открити при анализа.

“Ако на етикета има изписано съдържание на продуктите, което отговаря на състава в него, то няма как да докажем, че има нарушение”, коментира и Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

Румен Порожанов: Отклоненията са в рамките на допустимото

Констатираните отклонения са в рамките на допустимото. Това заяви за “Труд” земеделският министър Румен Порожанов. Той уточни, че допълнителните анализи са показали, че съдържанието на продуктите отговаря на декларираното в етикетите. “Позицията, около която ние се обединяваме все повече и повече с колегите от Централна и Източна Европа, е продуктите да бъдат с еднакво качество на съдържанието на етикетите и с едни доста разумни цени”, заяви той.

По думите му българското изследване е потвърдило резултатите, които имат и другите страни-членки от Централна и Източна Европа. Има разлика в етикетите за съдържанието на едни и същи продукти, които се продават в западните и в централно-източноевропейските супермаркети.

Министерство на земеделието предлага да се прави ежемесечен анализ на цените на известни марки храни, които се предлагат на българския и на европейския пазар. “Целта е да се види дали разминаването в цените за нашия и европейския пазар е инцидентно или постоянно”, уточни той. Каквито и разлики да има, те трябва да бъдат разходно ориентирани и да са свързани с етика към всеки потребител, отбеляза Порожанов.

Всяка фирма има собствен стандарт 

Това, че има по-малко какао в един шоколадов продукт, не означава, че той не е качествен, коментира пред “Труд” Венцислав Пейчев от Асоциация на производителите на шоколадови и захарни изделия. Има различни видове какао на различни цени и в продукта се слага това, което производителят търси, обясни той.

Във веригата производител-търговец и потребител, търговецът избира какво да предлага на хората. Производствените стандарти отпаднаха още през 2013 г. и в момента всяка фирма работи на базата на собствен стандарт, допълни Пейчев.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Ba Na Hills - слънчевата земя на чудесата

Кацнал на висок хълм, който гарантира прекрасен природен пейзаж,...