Австрийският металургичен гигант "Фьост Алпине" по неофициална информация е изключил България от списъка на страните, в които компанията прави проучване за инвестиции на зелено, предаде БНР.

Една от причините е липсата на достатъчно квоти за търговия с емисии въглероден двуокис, които ЕК може да предостави на България за периода 2008 - 2012 г, каза на пресконференция изпълнителният директор на браншовата Камара по металургия Политими Паунова.

Австрийската компания планира да инвестира 5 млрд.евро в строителството на нов завод. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут, който също участва в пресконференцията посочи, че за да се привлекат инвеститори в нови металургични или циментови мощности е необходимо да няма проблем с квотите за въглероден двуокис, защото инвеститорите биха предпочели да направят вложенията си в страни извън ЕС като Украйна и Турция.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев съобщи, че България ще губи по 300 млн. евро годишно в периода 2013-2020 г., ако станат факт промени в европейската директива за търговия с емисии на парникови газове. Данев припомни, че до 2012 г. България е получила силно орязани квоти на въглероден двуокис. Това според него е причина националните ни позиции да се отстояват навреме, за да не се стига отново до търсене на решения по съдебен път.

Данев съобщи, че все още 300 български предприятия не са получили своите комплексни разрешителни, което допълнително представлява риск за редуциране на националната квота. Данев информира, че осем потърпевши страни, сред които е и България, водени от Унгария, са предприели действия да атакуват проекта за решение на Европейския парламент. Предложението на Унгария е да се наложи еднакъв процент (18 на сто) на намаление на емисиите за всички страни-членки и да няма диференциран подход, при който България, например, трябва да намали емисиите си на въглероден двуокис с 49 на сто до 2020 г.

Деловите среди на България подкрепят унгарската позиция и настоява същото да направят и българските представители в Европейския парламент.

Евентуално решение на ЕП за диференциран подход при такива високи стойности за България би довело до намаляване на инвестициите в производство или износ на инвестиции в трети страни, дву- или трикратно увеличение на енергийните цени и сериозно забавяне на икономическото развитие на страната ни, посочи Данев, цитиран от БТА. Българският бизнес настоява представителите на България в Европейския парламент да потърсят допълнителна подкрепа от страни, които все още не са се включили в т.нар. унгарска група, но също са потърпевши от предложението на ЕП. Такива са, например, Гърция, Великобритания, Финландия, Франция и Швеция. Деловите среди препоръчват също да се обсъди и възможността за базова година за определяне на квотите на въглероден двуокис да се вземе 2007, а не 2005, както се предвижда в проекторешението на ЕП.