Приемането на еврото у нас ще повиши цените на някои услуги, като основен принос за това ще има закръглянето на цените от търговците.

Това става ясно от отговора на министъра на финансите Владислав Горанов на запитване от страна на депутата от ГЕРБ Евгения Ангелова. По думите на финансовия министър, повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги, като битовите услуги и цените в заведенията. С други думи, домакинствата, които ползват тези услуги, в по-голяма степен могат да почувстват инфлацията на индивидуална основа, предава „24 часа“.

Според Горанов приемането на еврото няма да повиши сериозно инфлацията у нас, като дори в най-лошия случай тя ще нарасне с под 1%.

„В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемането на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0.3%, като основен принос идва от закръглянето на цените от продавачите“, казва финансовият министър.

Към края на януари годишната инфлация у нас възлиза на 3%, сочат данните на Национлания статистически институт.

Правителството и Българската народна банка изразяват анагажираност България да бъде приета в еврзозоната с настоящия фиксиран курс към еврото, а именно 1.95583 лева за евро, става ясно от думите на Горанов.

Какво се случи в страните, които приеха еврото?Profit.bg направи справка за някои от ключовите икономически показатели на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширяване

Приемането на еврото не е едностранно желание на България, а задължение на страната ни от договора по присъединяване към ЕС, като няма конретна дата, в която това трябва да се случи, казва финансовият министър. той добави, че страната ни е в готовност от 20 години, визирайки валутния борд, благодарение на който икономиката ни е приела в голяма степен политиката на Европейската централна банка.

Влизането в така наречената чакалня на еврозоната изисква покриването на пет критерия, като България изпълнява четири от тях: инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент, посочва Горанов. По думите му, с влизането в ERM II България ще покрие и петият критерии, които е по-скоро формален, тъй като българският лев е с фиксиран курс към еврото от около две десетилетия.