Българските домакинства плащат най-ниска цена за електричество в Европа в абсолютна стойност. Корекции в цената са неизбежни, за да се покрият разходите за нови инвестиции в производството и разпределението.

България е поела задължение към Европейския съюз за постигане на 16% крайна консумация на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще доведе до допълнителен натиск върху цените за крайните потребители. Готови ли са българските домакинства да поемат тежестта на по-скъпата електроенергия? И ако „да" - с колко повече биха натоварили бюджета си?

Центърът за изследване на демокрацията проведе национално представително изследване на населението през ноември 2009 г. В контекста на преговорите в Копенхаген и на настъпващата зима, домакинствата бяха запитани дали биха плащали повече за зелена енергия.

Eдва 13% от българските домакинства биха плащали повече за чиста енергия. От тях 82.5% биха понесли само „козметична" промяна в сметките си за ток - с до 10% повишение.

Склонността да се плаща повече за зелена енергия е пряко свързана с равнището на доход. Домакинствата с по-нисък доход поддържат по-евтината, макар и „мръсна" енергия. 63% от населението използва дърва за огрев, които продължават да са най-евтината енергийна суровина.

Това показва, че в България устойчивото развитие чрез възобновими енергийни източници не е подкрепено от потребителите и са необходими икономически стимули и кампании, за да се активират гражданите и бизнеса в тази насока, констатират от ЦИД.

Според центъра е необходимо българското правителство внимателно да балансира между новите инвестиции и ефектът от покачването на цените върху социално и енергийно слабите.