Естония, Литва и България не трябва да бързат да приемат единната европейска валута, предвид сътресенията в еврозоната и ограничените благоприятни ефекти от търсената промяна.

Това посъветва бащата на валутния борд проф. Стив Ханке пред Bloomberg.

Единствените три източноевропейски икономики с валутен борд биха постъпили по-добре, ако се съсредоточат върху подобряването на конкуретноспособността, отколкото да приемат еврото, смята Ханке, който е преподавател в университета "Джон Хопкинс" и старши сътрудник в института "Катон" във Вашингтон.

Валутният борд изисква парите в обръщение да са равни на чуждестранни валутни резерви при фиксиран обменен курс.

"Не виждам никакъв проблем еврото да бъде прието в тези три страни с валутен борд, но не виждам и причина да се бърза с това", заяви Ханке.

Технологичните ползи от това решение ще бъдат много малки или никакви и може да бъдат постигнати, ако валутните бордове бъдат направени по-ортодоксални и по-стриктни, отколкото са в момента, каза още прочутият икономист.

Предложенията му служат като основа за валутния борд в Естония, приет през 1992 г., следвана от Литва през 1994 г. и България през 1997 г. Миналия месец Европейската комисия (ЕК) прие кандидатурата на Естония да се присъедини към еврозоната през януари догодина. Литва се стреми към тази цел през 2014 г.

Естония и Литва се присъединиха към механизма ERM-2 - двугодишна приемна стая преди въвеждането на единната европейска валута. Това стана след приемането на страните в ЕС през 2004 г.

България е готова да кандидатства за влизане в ERM-2 следващата година, убеден бе на 26 май вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.

Източник: БГНЕС