Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви в София, че през септември т. г. може да се намери решение за приемането на България в зоната Шенген, съобщава БНР. Той бе на кратко посещение у нас по покана на премиера Бойко Борисов. Това е трета визита на Ромпой в България. За няколко часа тук той успя да види и най-новата отсечка от Софийското метро с най-големия на Балканите подземен паркинг за 1300 коли, и археологическите разкопки в центъра на града.

След срещата на „четири очи” с премиера Бойко Борисов Херман ван Ромпой похвали страната ни за добрата фискална политика. По думите му:

България може да се даде за пример по отношение на външния дълг и бюджетния дефицит. А Борисов подчерта, че с личния си пример страната ни се старае да покаже, че разширяването на ЕС трябва да продължи с Македония и Сърбия, наши съседки в региона, които искат да се присъединят към ЕС. Българският премиер е запознал госта си и с енергийните ни проекти, в т. ч. за доставка на газ от Азербайджан през Грузия – теми от официалната му двудневна визита в момента в Баку.

Посещението на Херман ван Ромпой съвпадна с много важна за нас дата. Преди 7 години, на 25 април 2005 г., България подписа договора си за членство в ЕС и на 1 януари 2007 г. се присъедини към Съюза. Но 5 години след пълноправното си еврочленство страната все още е извън зоната за свободно придвижване на стоки и хора – едно от най-важните му предимства. Темата е ключова и за Букурещ, откъдето шефът на ЕС пристигна в София. Особено на фона на изборния популизъм в Европа и правителствената криза в Холандия. Тя е единствената страна, която все още спъва Румъния и България на финала за Шенген, въпреки че двете държави са изпълнили всички технически условия по договора в ЕС, факт, потвърден вече на няколко заседания на Европейския съвет от страните-членки. През март т. г. Холандия смекчи позицията си за приемането на двете страни в зоната, но ветото й отложи политическото решение дори по компромисния френско-германски вариант това да стане поетапно – първо с морските и въздушни граници, а на по-късен етап – и със сухоземните. Уверен съм, че ще има допълнителни инициативи и България ще участва все по-активно в граничния контрол и полицейското сътрудничество, беше категоричен Херман ван Ромпой.

Убеден съм, че можем да намерим решение за приемането на Румъния и България в Шенген, коментира още той. България и Румъния се съгласиха да изпълнят и някои допълнителни мерки за повишаване на доверието към тях. Така че още преди падането на холандското правителство аз бях доста позитивно настроен от дебатите в Европейския съвет, а те клоняха към положително решение през септември. Падането на холандското правителство обаче не променя това, напротив. Проблемът е във времето, ако изборите в Холандия са през септември, но нямам потвърждение за това. Но бях окуражен от дебатите в Европейския съвет. Аз съм и продължавам да бъда оптимист, че ще се стигне до политическо решение през септември.

По време на разговорите между българския премиер и шефа на ЕС е била засегната и друга ключова за България тема – ще се запази ли размерът на средствата за Политиката на сближаване през следващия фискален период на ЕС 2014-2020 г. Въпросът е много важен за новите страни-членки, за да могат да догонят по-старите в икономическото си развитие. Последните обаче са против, защото парите не се усвоявали и искат те да се пренасочат в други сектори. А това не е в интерес на 12-те страни от V-ото разширяване на ЕС, в т. ч. България. Херман ван Ромпой коментира проблема така:

ЕК представи свое предложение за бюджета за периода 2014-2020 г. Сумата, заделена за Кохезионната политика, се замразява номинално за целия период. Това е доста сериозно, а и, мисля, правилният подход за действие. Лично аз смятам, че трябва и ще търсим компромис. Но подкрепям предложението на ЕК, балансирано като цяло в частта за Кохезионната политика. Разговарях с министър-председателя за Кохезионния фонд. Той ми съобщи, че усвояването на евросредствата по него е ключов въпрос за България. Но е важно и да се усвояват средствата. Подобно становище чух и от правителството на Румъния. Като цяло обаче предложението на ЕК е много добра стартова точка за дискусията и, мисля, ще срещне подкрепа.

Като държава ние искаме да сме финансово стабилни, дисциплинирани, да усвояваме еврофондовете – допълни с коментар по темата и премиерът Бойко Борисов. – На срещата неотдавна по Кохезионния фонд категорично застанахме на позицията той да остане, защото за държавите от Източна Европа средствата по него са жизнено важни. Така че всички тези страни ще се обединим. И едно балансирано решение на ЕК би могло да удовлетвори и много развитите държави в Европа, а и тези, които години наред не сме усвоявали еврофондовете.