„Трябва да има уважение към тези, които произвеждат и плащат данъци. Темата за ефективността и прозрачността на публичните разходи е от първостепенно значение. Не е достатъчно да говорим за разпределението на бюджета, а повече трябва да се говори за бюджетните постъпления, в чиято основа стои потреблението и производството."

Това каза кандидатът за президент на България, издигнат от БСП, Ивайло Калфин на среща с ръководителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Срещата се проведе днес, 18 октомври 2011 г., в БСК и бе по покана на трите национално представителни работодателски организации, информират от БСК.

Според Калфин погрешно е да организираме и свеждаме цялостната си политика до европейските фондове. „Фондовете са призвани да надграждат националната политика, а не обратното", смята кандидатът за президент. Според него, липсват стимули и насърчителни механизми за развитие на малките и средни предприятия, а потреблението е свито, поради замразяването на доходите. „Икономическата криза преминава в социална, а след това ще премине в политическа", прогнозира Ивайло Калфин.

Като свои приоритети той подчерта качественото образование и прозрачната администрация, като основа за развитие на икономиката и създаването на качествени работни места. „В момента липсва предвидимост, администрацията работи тежко, бавно и често некомпетентно, инвеститорите бягат, разширява се ножицата между богати и бедни, а средната класа изчезва". Така накратко Калфин очерта картината в страната.

Кандидатът за президент изрази тревога от огромния процент деца, отпадащи от системата на образование. „Това са млади български граждани, които трябва да допринасят за развитието на страната, а без образование няма как да го направят", категоричен бе той. Друг сериозен проблем, според него, е големият брой безработни висшисти. Решението на този проблем, според Ивайло Калфин, е в промяна на начина на финансиране на образованието, което трябва да става на база конкретни показатели, вкл. реализацията на студентите, излизащи от съответното висше учебно заведение, броят и качеството на научните публикации, връзката с бизнеса и др.

По-малко, но по-ефективни съвети към президентската институция, които да формират дебат по принципни, важни и перспективни въпроси от обществено значение, обеща да създаде Ивайло Калфин, ако спечели вота на избирателите. Според него, честата смяна на националните и обществените приоритети е една от ключовите причини да сме непрекъснато „на опашката" сред страните от ЕС.

„Енергетиката е въпрос на външната политика. Трябва да се възползваме от географските дадености и потенциал на България и да реализираме всички енергийни проекти, ако не искаме да ни заобиколят", категоричен бе Калфин. Според него, енергетиката е една от сферите, в които държавният глава чрез лостовете на външната политика може да оказва сериозно въздействие.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов изрази мнение, че трябва да се работи повече за икономизация на външната политика. „Всички знаем и виждаме как чужди посланици изтриват килимите на МВнР, ако тяхна фирма има проблеми. Бихме искали и нашите представители зад граница да са също толкова активни в отстояването на интересите на българския бизнес", каза Цветан Симеонов. Той отправи въпроси към кандидата за президент за това как смята да ползва правото си по Конституция за обръщения към парламента, правото си на вето върху законите, както и отношението му към реформата в Българската армия.

„Бих използвал много по-често правото си на обръщения към парламента, за да покажа, че Народното събрание е най-важната институция в България, като контрапункт на неглежирането й от страна на премиерите", сподели Ивайло Калфин. По отношение правото на вето, кандидатът за президент изрази мнение, че е необходимо чрез промяна в Конституцията да се въведе изискване за по-голямо мнозинство при гласуване на президентско вето в парламента, защото действащите в момента правила в голяма степен обезсмислят упражняването на това право от страна на президента.

„Трябва да се спре да се говори за реформи в армията, за да се стабилизира системата на отбрана", смята Ивайло Калфин. Според него, с думата „реформа" практически се маскира думата „съкращение". „И военно-промишленият комплекс, и армията трябва да имат повече възможности за развитие, докато в момента Българската армия е сведена до охранителни функции в рамките на НАТО-вските мисии", каза Калфин.

„Имаме сходство в това, че трябва да се мисли за приходната част на бюджета. Необходимо е да не се пречи на бизнеса, най-вече - на малките и средни предприятия, защото именно те са гръбнакът на конкурентоспособността", каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него, продължава практиката законите да се правят така, че да са удобни за администрацията или да преследват откровено лобистки цели. Велев призова за прилагане на умерени форми на протекционизъм, както и за активност на президентската институция по отношение на реформите в системата на образование.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че първо трябва да се пристъпи към възстановяване на инвестиционното и промишленото потребление и, едва след това може да се говори за възстановяване на гражданското потребление. „Налице е сериозен спад на потреблението на суровини и енергийни ресурси, например. Това потребление трябва да възстановим, за да тръгне икономиката. Илюзии са тезите на синдикатите, че с увеличение на заплатите ще възстановим икономическата среда", каза Божидар Данев. Той призова Ивайло Калфин да поеме ангажимент да ползва правото си на вето върху всеки закон, който не е придружен с оценка на въздействието.

„Необходима е добре функционираща правораздавателна система, трябват ни работещи и прилагани закони. Сега държавата ни задушава предприемчивите българи. Малките и средни предприятия умират, не защото нямат стимули, а защото нямат подкрепа". Това каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев и запита кандидата за президент как оценява случващото се в света през последния месец.

В отговор, Ивайло Калфин отбеляза, че в период на криза много важна е думата „справедливост". Той допълни: „Много хора видяха, че сметките на финансовата криза плащат не тези, които са я предизвикали, а обикновените хора. Финансовите институции бяха спасени от бюджетите, т.е. от данъкоплатците и същите тези данъкоплатци се почувстваха изиграни. В България имаме умален модел на това, което се случва в света - липсва чувството за справедливост и това нагнетява напрежение".

Според Сашо Дончев, световната криза всъщност беше предизвикана от държавите, които позволиха да имат прекалено висок държавен дълг. Според него, прекомерната държавна намеса в икономиката също оказва негативно влияние и води до циклични кризи.

„Ако държавата можеше да играе ключова роля в икономиката, то преди 22 години ние нямаше да тръгваме към промени. Държавата трябва да си спомни, че е възникнала с други функции. Ние всички сме забравили защо са възникнали държавите и защо са възникнали парите, а симбиозата между държава и финанси води до криза", каза Сашо Дончев и добави: „Справедливост, държавност и законност са различни неща. През 1947 г. държавата по един изключително законен начин експроприира собствеността на хората. 45 години по-късно отново по законен начин експроприира труда на хората. Резултатите от труда са престанали да са критерий за просперитет. Хората не вярват, че с труд могат да успеят. Трябва тази вяра да се възвърне, за да вървим напред. Трябва да работим за образованието и културата на българина, за да може той да промени държавата си. Президентската институция има много възможности да променя нагласи, да възпитава, да налага тези и диалози в обществото".

„Помогнете на българите да разберат, че са граждани срещу данъците, които плащат", призова Сашо Дончев.