Какво ни очаква през 2023 г., когато светът ще бъде изправен пред сериозни икономически предизвикателства?

Готови ли сме да преминем през турбулентната 2023 г. без редовно правителство, без бюджет и без пакет от закони, изправени пред чакалнята на еврозоната?
Прогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов, които отговарят на два въпроса:
Пред какви предизвикателства ще бъде изправена страната ни през следващата година и какъв път за преодоляването им виждате?
2023 г. ще бъде крачка напред към еврозоната или отстъпление?
Прогнозите на анализаторите следват.
Проф. Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България:
Самонастройването на българската икономика към кризите трябва да се активизира по-целенасочено към „новите нормалности“ - инфлация и нов модел на растеж с инвестиции за декарбонизация
За 2023 г. прогнозните очаквания за България са за намаляване на стопанския растеж, но се предвижда по-„плитка“ рецесия. Можем да очакваме сдържане на инфлацията под 8-10%, но остават свързаните с нея рискове поради енергийната инфлация като структурно най-неблагоприятен външен и вътрешен фактор.
Българската икономика показа сравнително добра адаптивност пред 2022 г. с постигнатия положителен темп на икономически растеж, макар и при относително висок темп на инфлация и относителен спад в реално изражение на средната заплата и на доходите на годишна база.

Безусловно е нужна по-адекватна социална защита срещу инфлацията в най-засегнатите недофинансирани сектори и социално уязвими групи, като тези мерки трябва да се предвидят навременно, а не под синдикален и обществен натиск..
Предизвикателствата пред българската икономика за 2023 г. са обусловени от три основни риска:
- По-силна обективна принуда да се икономизират разходите не само на държавата, но и на всеки икономически субект (включително домакинствата) съобразно пазарните тенденции.
Няма вероятност да се допусне инфлационна спирала, т.е. да растат цени и да нарастват заплати. За целта е налага по-активна антикризисна политика. Същевременно поради съществени различия в приходната част на бюджетите на стопанските субекти, неравенствата ще продължат да се задълбочават и ще оказват въздействие върху хода на излизането от кризата.
- Има риск от забавяне на средносрочните икономически решения, включително за усвояване на средства и фондове на ЕС, което би влошило загубата на исторически важно време на България за модернизация. Самонастройването на българската икономика към кризите трябва да се активизира по-целенасочено към „новите нормалности“- инфлация и нов модел на растеж с инвестиции за декарбонизация.
- Има риск за забавяне на инвестициите в модернизацията на конкретни сектори. Затова ролята на държавата нараства, защото в съвременната глобална среда държавите се конкурират по възможностите си за провеждане на по-активна антикризисна и инвестиционна политика.


Убедена съм, че страната ни трябва да продължи уверено да се подготвя за приемане на еврото, а не за отстъпление.
Впечатляващо е, че според последното социологическо наблюдение бизнесът (две трети от интервюираните фирми) одобрява присъединяването на страната към еврозоната и оценява положителните ефекти, които се очакват от въвеждането на еврото върху икономиката на страната ни и върху бизнеса.
България не се отдалечава от Еврозоната, но в 2022 г. отбеляза по-високи темпове на инфлация в сравнение с изискуемия конвергентен показател. По останалите показатели за номинална конвергенция демонстрираме фискална устойчивост и показателите ни са според изискваните прагови стойности.
Ако има политическа воля, срокът в 2024 г., с който сме се ангажирали е реалистичен.
България е заинтересована да се присъедини към икономическото пространство на еврото като втората най-важна международна валута в света.
Подкрепяйки стабилността на лева с намаляването на инфлацията в 2023 г., следва да се подготвим устойчиво за приемане на еврото. Необходима ни е по-голяма гъвкавост на адаптацията на основа на овладяване на инструменти и мерки на антикризисна политика и по-добро изпълнение на изискванията за европейска интеграция. Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество” и заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация:


С подходящите мерки 2003 г. може да е успешна


Основното предизвикателство е рискът от рецесия в САЩ и Европа, който би се отразил и в България.


От една страна, рецесията значително би намалила глобалната инфлация, съответно и българската, но от друга – ще се отрази негативно на икономиката на страната, заради спад на търсенето от основните търговски партньори. Едновременно забавяне и на инфлацията, и на икономиката ще се отрази пък негативно на бюджетните приходи.


Ситуацията е трудна, но има възможности за реакция. С ускорени реформи и използване на европейските средства може да се осигури вътрешен икономически импулс, чрез който да се избегне рецесия в България и да се постигне икономически растеж и през 2023 г.

Това ще помогне и за подобряване на бюджета, като съществуват и множество допълнителни възможности – повишаване на събираемостта на приходите (както от Лукойл Нефтохим, така и от други сектори), оптимизиране на програмата за компенсация на цените на тока, така че да изключи тези бизнеси, които печелят от кризата.


При подходящи мерки не просто можем да преодолеем предизвикателствата, а дори 2023 г. е възможно да бъде успешна.


Почти сме готови за еврозоната, но остава едно сериозно предизвикателство – да намалим инфлацията, за да изпълним Маастрихтските критерии.


Има възможности – и при цените на горивата, и при цените на газа и енергията, въпросът е да се действа целенасочено и смело. Това ще помогне не само за еврото, но и ще е позитивно за покупателната способност на домакинствата, която пострада от високата инфлация.

Юлиан Войнов, финансов и икономически анализатор, преподавател в Стопанската академия в Свищов:
Политическа зрялост и отговорност – от това имаме нужда през 2023 г.
Предизвикателствата пред българската икономика през 2023 г. не са малко и същевременно следващата година е една от най-важните в българското историческо развитие като държава членка на ЕС.
Очакваният са, че най-накрая страната ще бъде приета в зоната за свободна търговия Шенген и, може би още по-важно, след 17 години като член на ЕС най-накрая България ще бъде приета в еврозоната. От тази гледна точка страната ни следва да се справи със следните много сериозни предизвикателства.
На първо място е важно да се уталожи политическата конфронтация и да се състави редовно правителство. При липсата на такова и най-вече на работещ парламент, много от необходимите законодателни промени, свързани основно с двете посочени по-горе предизвикателства, както и със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, няма да могат да бъдат приети, което би било сериозна спирачка за тяхното постигане.
На второ място е изключително важно да се приеме редовен бюджет за следващата година, тъй като приеманите в момента от парламента промени в данъчното и осигурителното законодателство на парче са изключително опасни за финансова стабилност на страната и то не само във връзка с приемането ни в еврозоната, но изобщо по отношение на валутния борд и макроикономическата стабилност на държавата.


Дали страната ще успее да преодолее посочените предизвикателства, зависи изцяло от политическата зрялост и отговорност на политическите партии в Българския парламент.
Трудно е от настоящата перспектива, както и предвид горните обстоятелства, да се отговори дали България е готова за еврозоната. Към настоящия момент това не изглежда да е така, но до окончателното решение има още време. България може би няма да отговаря напълно на всички изисквания за влизане в еврозоната, ако те се тълкуват в техния буквален и ограничен вид, но ако европейските институции подходят добронамерено, както направиха с приемането на Хърватия, възможността за приемането ни в еврозоната е напълно реална.
Все пак следва още веднъж да се подчертае, че тази възможност се предопределя в огромна степен от самите нас. Една от отличителните характеристики на Хърватия, които изключително много ѝ помогнаха да влезе в еврозоната и Шенген е, че в страната имаше не само много ясно изразена единна политическа позиция по въпроса, но и самото общество беше напълно убедено, че това е единственият правилен път за развитие на страната.
За съжаление в България това не само, че не е така, но и една част от парламентарно представените партии продължават да използват манипулативна информация и „алтернативни“ аргументи и факти, за да създават съмнения и заблуди в обществото от правилността на решението за приемането ни в еврозоната, което се отчита от външните наблюдатели и което отслабва позицията на страната. В тази връзка впрягането на властта и институциите, както енергията на проевропейските партии в ясна и ярка подкрепа на проевропейския път на развитие на България е от изключителна важност.
Дано този път българския политически елит се окаже на нивото на съдбовните предизвикателства и възможности през България.

Светлана Ваташка