След поредица от благоприятни развития в Европа прогнозите за 2023 г. вече не са толкова катастрофични.

Доминиращото очакване през лятото беше за нови рекорди в цените на енергоносителите, физически недостиг на газ и ток, спиране на заводи и в резултат на всичко това рецесия във водещите индустриални икономики на еврозоната.

Два доклада от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската народна банка – внасят светлина в мрака, пише в анализ Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).

МВФ подобри прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2023 г. с 0,2 пр.п. от очакванията през октомври 2022 г.

Инфлацията е преминала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от предходната. За еврозоната се очаква ръст на БВП от 0,7%, като са ревизирани предходните очаквания за рецесия в Германия и Италия, където вече се очаква минимален растеж.

Глобалният растеж ще се забави по-малко от очакваното, според МВФГлобалният растеж ще се забави до 2,9% през 2023 г. спрямо 3,4% през 2022 г. През следващата година икономическата активност ще се повиши до 3,1 на сто

Макропрогнозата на БНБ също ревизира леко надолу очакванията за ръста на БВП на България – 0,6 пр.п. за 2022 г. и 0,3 пункта – за 2023 г. Но дори след това, реалният ръст се очаква да се забави до 0,4%, при очаквани 3,4% през 2022 г. Извън несигурността на външната среда и развитието на войната, риск пред растежа е и възможното значително забавяне на публичните инвестиции, финансирани по европейските фондове и Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Този оптимизъм е единствено в сравнение с катастрофичните сценарии, които се разглеждаха миналата пролет и лято – няма промяна в консенсуса, че стопанската активност както в развитите икономики като цяло, така и в България ще се забави значително през 2023 г. Инфлацията продължава да е висока, въпреки отстъплението от постигнатите рекорди”, коментира икономистът.

В САЩ годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г. „Прекият ефект е започналото вече охлаждане на реалното потребление заради свиването на покупателната сила на доходите на домакинствата. По-важното обаче е демонстрацията на решимост от страна на Фед и ЕЦБ, че няма да обърнат курса към повишаване на лихвите и затягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията”, отбелязва Богданов.

ЕЦБ даде сигнал, че няма да отстъпи от ястребовата си политика за лихвитеСледващото покачване на основните лихвени нива с половин процентен пункт ще бъде на срещата на 16 март

През седмицата и двете институции повишиха основните лихви – ФЕД с 0,25 пр.п., а ЕЦБ – с 0,50 пункта. От ЕЦБ обещаха, че предстои ново повишение през март. До неотдавна анализатори и пазарни участници бяха скептични към способността на Банката да поддържа такава твърда политика – дали заради войната в Украйна и енергийната криза в Европа, дали заради страх от ефектите върху силно задлъжнелите държави, които биха понесли тежко оскъпяването на кредита.

Фед вдигна лихвените нива с 0,25%, борсовите индекси се повишихаАкциите се търгуваха надолу преди решението на Фед и се повишиха след съобщението на централната банка

„Така или иначе, нито тези аргументи, нито видимото успокояване на цените на газа, електроенергията и други ключови суровини в последните месеци засега не изглежда да променя посоката на движение на лихвите. Още повече, че икономиката на еврозоната отчита и рекордно ниски нива на безработица, така че към момента този потенциален политически натиск за обръщане на посоката не съществува”, е мнението на икономиста.

При всички случаи обаче, добавя той, „новото нормално“ на паричната политика – след години на нулеви и дори отрицателни лихви – неизбежно ще наложи преструктуриране на инвестиции и потребление в европейската икономика, като това ще наложи преминаване през период на много по-нисък растеж през тази година.

БНБ: Икономиката ще се забави до 0.4% през 2023 г.Според анализаторите ѝ БВП ще запише ръст от 3.4% през 2022 г., а прогнозата им за 2024 г. е за увеличение 3.2 на сто

Как това засяга България? „Правителството усети жилото на промяната още есента, когато излезе на международните капиталови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, донякъде изненадващо, Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 млрд. евро и срок до падежа 10 години и при силен интерес от инвеститорите постигната годишна доходност от 4,78%. Това изглежда добре и на фона на други държави в региона – например Румъния и Унгария – но ясно показва, че „безплатният обяд“ на почти нулевите лихви по държавните дългове свърши”, категоричен е главният икономист на ИПИ.

Според него въпросът, който си задаваме от миналата година, но в последните седмици предизвиква все повече противоречиви прогнози, е дали и кога лихвите по кредитите у нас ще последват тази тенденция. Богданов цитира последните данни към декември, които сочат, че покачването се пренася при кредитите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите кредити в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите кредити в лева в сравнение с декември 2021 г., както и при потребителските кредити – 1,1 пункта нарастване спрямо края на 2021 г.

В същото време при жилищното кредитиране промяна няма. „Ако търсим логично обяснение, то вероятно е в практиката да се предлагат основно ипотечни кредити с променлива лихва, обвързана с усреднените лихви по депозитите – така банките си гарантират лихвения марж, като могат да пренесат евентуално бъдещо повишаване на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че все още лихвите по депозитите на домакинствата са практически нула”, обяснява икономистът.

Колко време това ще остане така и може ли България да остане нещо като „остров“ на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? „Доколкото лаг във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е обясним, то очакването подобна „изолация“ да продължи неограничено изглежда доста рисков залог”, смята авторът на статията. Той допуска, че корекцията на пазара на имоти може би вече е започнала – данните от имотния регистър показват, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. се отчита спад на вписаните продажби в София спрямо същия период преди година.

Лъчезар Богданов: По-спокойно за дълга, рискът остава бюджетният дефицитРазказите за „дългов апокалипсис“ остават на полето на политическата реторика. Основният фактор е динамиката на бюджетния дефицит

Засега обаче броят на договорните ипотеки в София отчита ръст, макар и леко забавен през последното тримесечие на 2022 г. „При по-съществена промяна на лихвите, както и при затягане на изискванията към длъжниците обаче е възможно значително свиване на броя на новите ипотечни кредити, а оттам – и на общото търсене на пазара, с всички последващи ефекти върху строителството и свързаните производства и услуги”, обобщава Лъчезар Богданов от ИПИ.