Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова определи като изключително тревожен факт похарчването на резерва за извънредни нужди за тази година.

Информация за изразходените от правителството средства има в днешни вестници.

Правителството няма ясна теза какво иска да прави при започване на тристранните преговори за пенсионната реформа, няма сериозно представителство на държавата и при преговорите за здравната реформа, коментира Костадинова.

Балансиране на бюджета чрез максимално оптимизиране на разходи, предлагат от Института за пазарна икономика в своята алтернатива на държавния бюджет.

Икономистът от ИПИ Петър Ганев от своя страна коментира, че растежът, в това число и чуждите инвестиции, зависят от политиките, които се правият вътре в страната.

„Считаме, че растежът може да бъде по-оптимистичен, тоест да се върне доверието в страната и да дойдат повече чужди инвестиции, които да провокират растеж, каза той.Свиването на разходите икономистите виждат на първо място по отношение на администрацията.

Общо взето, всички съкращения, които бяха направени, са изядени с ревизията в бюджета и се връщат на нивата отпреди нея. Допълнително оптимизиране, включително в най-големите министерства - МТСП, МО и МВР, които не бяха засегнати от ревизията, а към момента се предвиждат нови 250 млн. лв. без никаква реформа.

Към оптимизирането на разходите можем да сложим и отпадане на националните доплащания на земеделците, което също е доста сериозен разход, както и мярката работещите в държавния сектор, да поемат своята част от осигуровките както всички на трудовия пазар. Тези мерки, плюс още други такива, могат да балансират бюджета до едни доста по-ниски нива, отколкото е в момента и да позволят и големите реформи, от които правителството се отказа - в пенсионната и в здравната система, каза Петър Ганев.

На първо място под реформа в здравната система, от ИПИ разбират разбиване на монопола на НЗОК и преминаване към частни здравни каси, от които всеки се осигурява. Парите за здраве по презумпция отиват за здраве и няма къде другаде да отидат, тъй като ще са далече от ръцете на политиците.

Самото здраве вече не се администрира от държавата и разбира се, по отношение на пенсиите предложението е това, което се коментираше - тръгване по пътя на личните пенсионни сметки, каза той.

Други, по-малки реформи, които дават възможност за стабилизиране на бюджета са насочени към тези структури, които вземат трансфери и са повече ориентирани към държавата, а не към пазара, например БНТ, БНР, които по закон и структура получават трансфери от държавата, а нямат право на собствени приходоизточници или са силно ограничени. Предвиждаме реформа от гледна точка на премахване на тези ограничения. По подобен начин гледаме и на университетите - нека във все по-голяма част те започнат да стабилизират своя бюджет от тези, които търсят знание, а пак не от държавата, посочи Ганев.

Източник: БНР, Фокус