България трябва да създаде собствено хранилище за ядрени отпадъци, в което да съхранява отработеното гориво от затворените реактори на АЕЦ "Козлодуй". Предложението е в доклад на Ребека Хармс, евродепутат от Групата на зелените, от който зависи отпускането на 300 млн. евро допълнителни компенсации за спрените първи четири блока в централата. В доклада си Хармс настоява България да отдели 120 млн. евро за съхранение на ядрените си отпадъци.

Докладът ще се обсъжда през март, а през април ЕП трябва да го гласува. Средствата ще бъдат достъпни до 2014 г. Ще припомним, че 180 млн. евро от общата сума са предвидени за спрените блокове, а останалите 120 млн. ще бъдат изразходвани за конвенционалния енергиен сектор, за повишаване на енергийната ефективност и за ВЕИ.

Българският евродепутат Ивайло Калфин, член на бюджетната комисия в ЕП, определи идеята като неприемлива, а президентът Георги Първанов коментира, че не може да се съгласи с подобна идея, защото България има работещ механизъм за транспортиране и съхранение на отработеното ядрено гориво.

„Като страна не можем да се съгласим с пренасочване на европейските средства от конвенционалния ядрен сектор към погребване на отработеното гориво", изрази позицията на Агенцията за ядрено регулиране председателят й Сергей Цочев със следните аргументи.

„Едната причина е, че това искане е в противоречие с условията на договора за присъединяване на страната към ЕС, където е разписано по какъв начин могат да се харчат парите от Международния фонд „Козлодуй" - уточнява Сергей Цочев. - На второ място - няма никакво юридическо основание за такова искане, защото управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци е национална компетенция, а не на ЕС.

И на трето място, ако бъде приета поправка, тя би поставила България в неравностойно положение в сравнение със страни като Словакия, които получават аналогични компенсации за спрени блокове в техните държави."

В момента България разработва проект за Национално хранилище за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци в близост до АЕЦ „Козлодуй". Съоръжението, което ще бъде готово до 2015 г., ще бъде от модулен тип и ще позволява последователно изграждане на отделни елементи.

Проектът се финансира от ЕБВР и се изгражда от германския консорциум RWE NUKEM - GNS. Подобни хранилища има в почти всички държави, които експлоатират ядрени реактори като Испания, Холандия, Словакия, Чехия. В момента страната ни транспортира отработеното ядрено гориво в Русия.

При въвеждането на хранилището в експлоатация, изпращаните за преработка и съхранение ядрени отпадъци ще намалеят. Освен това до края на годината се очаква София и Москва да съгласуват промяна в спогодбата за сътрудничество в атомната енергетика, с която да се уреди въпросът с изпратените от АЕЦ „Козлодуй" отпадъци в Русия за преработка и съхранение. Според евродепутата от зелената партия това повишава енергийната ни зависимост от Русия, „защото един ден тези отпадъци ще се върнат обратно в България."

„В сключените договори до настоящия момент отпадъци от тази преработка в България не са връщани - коментира опасенията на Ребека Хармс Сергей Цочев. - Това би могло да се случи при подписване на съответна договореност между двете страни. Т.е. това е въпрос на бъдещи преговори и в близките няколко години не може да се случи. Аз мисля, че това не е проблем на днешния ден."

Малка част от страните в света са построили постоянни хранилища за отпадъците си от ядрените технологии. Останалите държави ги съхраняват във временни складове. Такъв е и строящият се в България до площадката на АЕЦ"Козлодуй", където отработеното ядрено гориво ще се съхранява в следващите 100 г.

Какво е бъдещето на силно радиоактивните отпадъци в рамките на ЕС? Една трета от използваната в Европа електроенергия се произвежда от АЕЦ. 145 са действащите атомни реактори в 15 от европейските страни, като още осем са в процес на изграждане. ЕК обяви, че методът за складиране на по-опасните радиоактивни отпадъци в дълбоки геоложки слоеве трябва да бъде насърчаван.

Решенията на този проблем обаче е в компетенцията на националните власти. Първа ще използва новия метод за съхранение на ядрените отпадъци след 2020 г. Финландия. Три години по-късно Швеция също ще започне да складира отработеното си гориво по тази технология, а Франция ще я последва.

Засега Русия, Великобритания, Япония и Франция преработват силно радиоактивните отпадъци и ги складират във временни хранилища, преди да ги закопаят в дълбоките земни слоеве, където ще останат завинаги.

Източник: БНР