От 2004 г. България вече е пълноправен член на НАТО. От 1 януари 2007 г. след близо седемгодишни преговори страната ни се присъединява и към Европейския съюз. Българският език вече е един от официалните езици на Европа. Дотук добре.

Но колко ли са българоговорящите в чужбина и как трябва да се осъществява комуникацията с тях? Лично мнение е, че най-подходящият начин е английският или други от най-говоримите езици в Общността.

Ежедневно по медиите се пише и слушаме за посещения на наши политици в чужбина. Или визити на чуждестранни такива у нас. Поставих се на мястото на един чуждестранен журналист. Та, ако той иска да прочете нещо за г-н Първанов, г-н Станишев, г-н Борисов или министрите ни, къде ще отиде? Естествено, че в техните сайтове.

Проверката започва от сайта на президента. Последната новина там е от юни 2007 г. За изминалата година г-н Първанов има „само” три речи и е дал едно интервю, показва още английската версия на сайта му. Най-ярко обаче се забелязва рекламата на форум, провел се през далечната 2005 г.

Министерството на вътрешните работи дава изключително изчерпателна информация на български език. Но на английски тази година има една новина. Чудя се защо ли?

В сайта на Министерството на икономиката и енергетиката липсват новини на английски език през 2007 и от началото на 2008 г. Последната такава е от март 2006 г.

Преглед и в останалите министерства и агенции показва подобна картинка. На прилично ниво са порталите на Министерството на външните работи, Министерството на транспорта и Министерски съвет.

Не ме разбирайте погрешно господа политици. Нищо лично г-н Първанов. Аз дори и не гласувам. Нямам време за това. Но май леко се излагаме пред света, а искаме чуждестранни инвестиции, повишаване на заплатите, намаляване на безработицата.

Хубаво би било страната ни да се появява по новините в Европа и останалия свят, но първо ние трябва да научим техните езици, а не те българския. Браво на Кирил и Методий, но все пак ние сме 7 милиона "мишлета".