Каква е формулата на растежа за България?

888
Каква е формулата на растежа за България?

Българската икономика се развива с по-високи темпове от средните за Европейския съюз, но за да се превърне това в устойчива тенденция, са необходими целенасочени усилия - както от страна на държавата, така и на бизнеса.

Около тази теза се обединиха участниците в панел "Двигатели на растежа", който беше част от деветото издание на икономическия форум "Шумът на парите". 
 
В него взеха участие изпълнителните директори на Алкомет АД Хюсеин Йорюджю и на Смарт Органик Яни Драгов, икономистът от Отворено общество Георги Ангелов, доц. Косьо Стойчев от катедра „Регионална и политическа география“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, арх. Любомир Станиславов от Аутомотив Клъстер България и Милен Райков, съдружник Данъци и право в EY Bulgaria.   
 
Българският бизнес на световната карта 
 
"Автомобилният сектор има голям потенциал за растеж у нас. За последните 5 години той е сред най-бързо развиващите се, като в последната година беше достигнат около 2.5 млрд. лева оборот. Това е доста добра цифра, предвид факта, че доскоро беше под 1% от БВП", заяви арх. Любомир Станиславов.
 
Според него България би трябвало да се сравнява с държавите от Централна и Източна Европа. "На мен ми харесва много примерът на Словакия, но там говорим за индустрия, която формира 63% от БВП на страната. Ако трябва да се сравняваме, то това трябва да бъде с Румъния и Унгария. Там автомобилната индустрия заема около 12% от БВП, което говори, че и у нас потенциал за растеж има", посочи експертът.
 
По думите му България трябва да си постави като дългосрочна цел у нас да се сглобяват автомобили, дори и такива на бъдещето. Причината е, че сме в догонваща позиция спрямо останалите европейски държави и за да се навакса това изоставане, е ключово привличането на големи доставчици, които идват със свои поддоставчици и така помагат за развитието на индустрията.
 
"В европейски план България е догонваща по отношение на развитието на здравословното хранене и биопродуктите. Може би изпреварваме Румъния, там няма големи компании в този сектор. Нашата компания сега навлиза на румънския пазар", заяви директорът на Смарт Органик Яни Драгов. 
 
Той открои Германия като един от най-големите пазари на биопродукти в Европа. "В Близкия изток в момента има голям бум на здравословното хранене в държави, като Катар, Дубай, Саудитска Арабия, ОАЕ. Скандинавските държави също са много добър пазар, тъй като нямат местно производство", каза още Драгов.
 
На въпроса дали може българска марка да стане разпознаваема, той отговори, че Roobar донякъде е разпознаваема марка в Германия и че според него това е възможно.
 
"Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на мита за вноса на стомана и алуминий създаде хаос в металургичната идустрия. То доведе до рязко повишаване на цените, което може да провокира загуба на пазари, същевременно поставяйки тревожния въпрос къде Китай ще реализира продукцията си, ако няма достъп до щатския пазар", заяви изпълнителният директор на Алкомет Хюсеин Йорюджю. 
 
„Китайското металопроизводство е силно субсидирано от държавата, което по отношение на търговията поставя Китай и останалия свят на неравнопоставена основа. Това, че Доналд Тръмп изненадващо наложи мита за вноса на алуминий и стомана, постави въпроса къде Китай ще реализира продукцията си, или с други думи - ще се стигне ли до там китайското производство да подбие цените", обясни той. 
 
„За момента решенията на Тръмп са в наша полза, защото нямаме мита, а другите имат такива в размер от поне 10%. Цените обаче се качват и трябва да има консенсус по въпроса“, каза шефът на Алкомет, обяснявайки, че безмитният режим ще действа до 1 юни тази година.
 
Той сподели мнението си, че ЕС трябва да постигне споразумение, като мито в рамките на 5-6% би било добро средно положение. „Най-лошият случай е митото да бъде 10%“, каза той.
 
Според Йорюджю бъдещето пред Алкомет е светло. Компанията изнася 95% от продукцията си на европейските пазари. „Продукцията ни е мащабно увеличена, имаме нови цехове в рамките на производството ни“, каза той, добавяйки, че доброто развитие на автомобилната индустрия в Европа ще допринесе за добрите перспективи пред компанията.
 
"Цялата тази война на алуминий и стомана влияе и на автомобилния сектор. Ако обърнете внимание, почти няма изказване по тази тема, където Тръмп да не намеси и автомобилната индустрия", коментира от своя страна арх. Любомир Станиславов от Аутомотив Клъстър България.  
 
Регионалната политика 
 
Старшият икономист на Отворено общество Георги Ангелов заяви, че подкрепя идеята за развитие на индустриалните зони
 
"Трудно е за един инвеститор да изкупи земи от различни собственици, да прокарва ток, вода и т.н. Това е процес, който може да отнеме години. Много по-лесно е, когато местната община е активна. Не може всички да чакат инвеститорите да дойдат сами и да чукат на вратата", категоричен е икономистът.
 
Той даде пример с град Враца, където има активно участие на общината, създаден е клъстър и това привлича инвеститори. "Това е пример, който можем да пренесем на други места. Активността на местната власт, а и отговорността на държавата да оправи инфраструктурата, да осигури образование и т.н., са ключови", заяви Ангелов. 
 
"През XIX и XX век населението на Великобритания се пренасочва от селата към градовете. Един век и половина по-късно този процес е налице в България. Няма как да върнем 90% от населението в селата – по-скоро ще стане така, че ще има 90% в градовете. От тази гледна точка, не бива да си мислим, че можем да спрем процеса. Важното е да няма региони, в които да няма хора", категоричен е Ангелов.
 
Според доц. Косьо Стойчев България е по-специален случай от останалите европейски държави. "В последните 25-30 години ние попаднахме в клещите на демографския капан. По тази причина много от инструментите на ЕС, независимо, че започнаха да имат своята транспонираща функция на нашата територия, не можаха да дадат тези автоматични ефекти, които дадоха в други страни", заяви той. 
 
Според него това се дължи на простата причина, че ние вече имахме няколко специфики, които са започнали твърде отдавна. "На първо място, всички областни градове загубиха изключително голямо количество функции и паднаха в йерархията на населените места. Частната собственост не се стопанисва. Нито една европейска държава не е позволила собствеността да не се използва по този начин. Това е невъзможно поради простата причина, че другите страни са много по-големи от нас и ако така се отнасяха, щяха да имат изостанали индустриални зони в тежко състояние, каквито имаме ние колкото искате", коментира доц. Стойчев. 
 
"В тази връзка, нашата страна е специален случай, защото когато дойде един инвеститор и види околната индустриална среда около себе си; види, че пътят дотам е създаден преди 30 години и никой не го поддържа; види, че съседът до него е някакво старо предприятие, от което не може да очаква никакво съдействие и трябва да прекара всички комунални услуги сам, това не са добри новини" посочи Стойчев.
 
Той сподели мнението си, че България не може да реализира едно постепенно и бавно догонващo развитие, тъй като това е нескончаем процес. 
 
"В много сфери ще го правим, но в няколко – две, три или пет, българската икономика трябва да си избере къде ще направи технологичен скок. Нещо, което е нашата визия след 10-15 години, където искаме да сме в първите 10 в света. Най-евтиният начин да го постигнем е като реализираме специализирано образование в тази сфера, за да създадем хъб от знаещи хора, които после да направят тези сектори и тези локации. Компаниите никога няма да дойдат и иначе винаги ще ни използват на принципа на ишлемето, независимо дали произвеждаме автомобилни части, текстил, обувки, копчета и т.н.", заяви той. 
 
Арх. Любомир Станиславов коментира, че има интерес от страна на нови инвеститори да стъпят у нас. По думите му трябва да се работи в няколко насоки, за да се стимулира секторът в страната. Една от тях е липсата на достатъчно големи площи за разположение на базите. 
 
"Необходими са големи площи – по 4-5-8 хил. декара, каквито са рядкост и отнема време, за да се формира такава база", обясни той. 
 
Данъците 
 
Един от най-големите успехи на данъчната ни система е, че удържахме една от най-ниските данъчни ставки в Европейския съюз, докато други не можаха да издържат. Това заяви Милен Райков от EY по повод конкурентните предимства на България като бизнес дестинация.
 
Той обаче постави въпроса дали това е достатъчно, за да задържим силните темпове на икономически растеж. 
 
"Безработицата е ниска, но данъчната ни система създава единствено работни места в сектори с ниска добавена стойност. В Румъния може да имат по-високи данъчни ставки, но реално предлагат голяма палитра от данъчни облекчения. Плоският данък може би не е най-доброто решение, на фона на стимулите в други страни“, посочи Райков.
 
По думите му, Европейският съюз се е превърнал в „царство на бюрокрацията“. Според него, една от причините за множеството нови регулации, като Общият регламент за защита на личните данни, например, е това, че Европа изостава много по отношение на иновациите. 
"Това, че има отделни държави в ЕС, които са в „златния стандарт“ в това отношение, не е достатъчно да дърпа напред целия блок", коментира Райков. 
 
"Миналата година данъчните реформи, които направиха в САЩ, повлияха на останалия свят. Десетилетия наред страната поддържа много висок данък – 21%, колкото е средният показател в ЕС. Нито една малка страна в Европа обаче не може да си позволи да има по-висок данък от САЩ. Неслучайно Холнадия обяви, че сваля данъка до 21%. За всички останали това е таванът", заяви икономистът Георги Ангелов.
 
Той допълни, че САЩ са направили и още една крачка – сложили са "данъчен под" за американските компании, работещи чужбина. "Те трябва да плащат минимум 10% данък. Така движението на данъчните ставки е между 10 и 20%", отбеляза Ангелов. По думите му, ако най-голямата икономика предлага по-добри условия и по-ниски данъци, всички трябва да се съобразят с нея и това е стимул за Европа. 
 
Яни Драгов от Смарт Органик също отбеляза, че да се работи в среда със стабилна данъчна политика, е голям плюс за бизнеса. 
 
"Ние сме компания на 8 години и половина. Започнахме от нулата и достигнахме 25 млн. оборот. Това се дължи и на факта, че плащаме ниски данъци и свободните средства ги инвестирахме отново в бизнеса", каза Драгов.  
 
Пазарът на труда 
 
Яни Драгов заяви, че проблемът с намирането на служители е относителен. 
 
"Ако имаше повече хора на пазара на труда, щеше да е по-добре. Много често нямаме голям избор от кандидати за работа, но някакси се справяме. Това ни кара да се адаптираме и да наблягаме повече на автоматизацията", каза той.
 
В автомобилния сектор до няколко години предстои да се случи голяма революция, каза арх. Станиславов. 
 
"Навлизането на все повече технологии, развитието на автономните автомобили, Индустрия 4.0, Internet of Things налагат нови правила и университетите няма как да предоставят обучени кадри", заяви той. 
 
Според Милен Райков от EY решение на проблема с недостига на квалифицирани кадри у нас може да се търси в промяна на модела на образованието, тъй като икономическите дейности в наши дни само до преди няколко години все още са били в сферата на фантастиката. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg