Министерството на финансите запази прогнозата от пролетта за ръст на икономиката през тази година, очаквайки повишение от 3.4% за 2019 г., сочи есенната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство.

Очаква се безработицата да продължи да намалява към исторически низини, а инфлацията да остане под 3% към края на тази година.

Същевременно рисковете пред прогнозата са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарасналия брой протекционистични мерки по света.

Брутен вътрешен продукт

През първата половина на 2019 г. реалният растеж на БВП възлезе на 4.1% спрямо съответния период на предходната година.

Високият ръст се дължеше основно на развитията през първото тримесечие, докато през второто беше отчетено забавяне на растежа на БВП, идващо както от намаление на запасите, така и от спад на износа, посочват от Министерството на финансите.

Вносът също отчете понижение поради спада в износа и използването на част от запасите на фирмите. Това спомогна за формиране на положителен принос на нетния износ към растежа на БВП.

През втората половина на 2019 г. се очаква нарастване на вноса, тъй като икономиката се нуждае от внос на суровини, както и на потребителски и инвестиционни стоки. В резултат, растежът на БВП се очаква да се забави през втората половина на годината.

Прогнозата за реалния растеж на БВП за 2019 г. остава непроменена, спрямо очакванията от пролетта, на ниво от 3.4%.

Частното потребление ще бъде основен двигател на растежа. Потреблението на домакинствата отчете силно представяне през първата половина на годината, подкрепено от благоприятната динамика на пазара на труда и кредитите на домакинствата.

Очаква се потребителските разходи да останат високи до края на годината, но растежът им леко да се забави през второто полугодие.

Публичното потребление също отчете силно представяне през първите шест месеца и ще има положителен принос за растежа на БВП.

В резултат, крайното потребление ще нарасне с 5.7% през 2019 г. Растежът на инвестициите в основен капитал се очаква да се ускори през втората половина на годината, но ще остане сравнително нисък (1.9%), тъй като несигурната външна среда ще се отрази в пониски частни инвестиции.

Въпреки неблагоприятната динамика при износа през първото полугодие, нетният износ имаше положителен принос за растежа на БВП, поради по-голямото понижение при вноса. Очаква се до края на годината повишението на инвестициите в основен капитал да се отрази в по-висок внос и, съответно, в отрицателен принос на нетния износ от 0.4 пр.п. в общия растеж.

Растежът на БВП ще достигне 3.3% през 2020 г., движен от вътрешното търсене, докато в периода 2021-2022 г. икономическият растеж ще се запази на ниво от 3.3%.

Пазар на труда и доходи

През първата половина на 2019 г. работната сила се повиши, за разлика от очакванията в пролетната прогноза за нейното намаление. Това бе резултат от преходи от неактивност към активно участие на пазара на труда, които се реализираха в условията на спад на населението в трудоспособна възраст.

Независимо от наблюдаваното текущо положително развитие, демографските ограничения остават в сила и стесняват потенциала за нарастване на икономически активното население, поради което очакванията за спад на работната сила в периода 2020–2022 г. остават непроменени.

В условията на високо търсене на труд и повишение на доходите, през първото полугодие на 2019 г. броят на заетите се увеличи, а нивото на безработица отбеляза исторически минимум.

Благоприятните развития на пазара на труда се очаква да продължат и през втората половина на годината, като за цялата 2019 г. трудоспособната работна сила (15-64 г.) се прогнозира да нарасне с 1.3%. Това ще отрази ускореното повишение в коефициента на икономическа активност на населението спрямо 2018 г. до 73.4% (15-64 г.).

Къде в ЕС безработицата е по-ниска от България?Безработицата в България падна до 4%, сочат данните на Евростат към края на август тази година


Очакваното нарастване на заетостта ще бъде подкрепено и от понататъшен спад в коефициента на безработица, чиято средногодишна стойност се оценява на 4.4%.

С по-високата база от миналата година, динамиката на компенсацията на един нает през първата половина на 2019 г. се забави до 7.5%. В съответствие с очакваното по-бързо увеличение в броя на наетите през втората половина на годината, темпът на нарастване на доходите от труд също се очаква слабо да се ускори.

Така средният за 2019 г. растеж на компенсацията на един нает се прогнозира да възлезе на 8%. Този растеж ще бъде подкрепен както от частния сектор, където търсенето на труд достига високи нива, така и от публичния сектор, в резултат от политиката за повишаване на доходите в сектори като образование и държавно управление.

Инфлация

За първите осем месеца на 2019 г. инфлацията беше по-висока от прогнозираната. В най-голяма степен това се дължеше на поскъпването при храните и услугите, като при последните влиянието на повишените цени при хранителните стоки се отрази и на цените на общественото хранене.

Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2.8%, (с 0.4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната - 2.5%. Базисната инфлация в края на годината се прогнозира да достигне 2.9%, в сравнение с тази в края на 2018 г. от 2.1%. Услугите и хранителните стоки ще имат най-висок принос за инфлацията в края на годината.

Инфлацията удари 17-месечно дъноГодишната инфлация у нас постигна най-ниското си ниво от 17 месеца насам.


Прогнозира се техните цени да се увеличат съответно с 4.8 и 5.6%. Също така се очаква влиянието на енергийните стоки (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната постепенно да намалява.

За следващата година инфлацията се очертава да бъде по-ниска от 2019 г., тъй като международните цени на суровините, особено тези на суровия нефт, не се очаква да бъдат проинфлационен фактор.

За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2.3%, а средногодишна – 2.1%. Влиянието на международните цени на суровините, особено на суровия нефт, като проинфлационен външен фактор, се очаква да бъде ограничено. Цените на храните ще продължат да нарастват, но с по-нисък темп.

В следващите години от прогнозния период (2021– 2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини. Вътрешните фактори за инфлация се запазват, произтичащи от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите, ниската безработица и растежа на кредитите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с повисок темп от този на стоките

Паричен сектор

В периода 2019–2022 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за запазване на благоприятните условия както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането на заемни ресурси.

Привлечените депозити в банковата система също ще продължат да нарастват през целия прогнозен период. В края на август 2019 г. годишният растеж на вземанията от частния сектор се забави до 6.0%, при очаквания за 7.5% в края на годината в пролетната прогноза.

Положителната динамика се запази както при кредитите за нефинансови предприятия, така и при тези за домакинства, при ускорен спад на лошите и преструктурирани кредити във всички сегменти на кредитния пазар и подобряване на качеството на балансите на банките.

Търсенето на потребителски кредити и заеми за покупка на жилища остана високо в условия на ниски лихвени проценти, които в средносрочен план ще се запазят.

Годишното нарастване на кредитите за потребление и на тези за покупка на жилища се ускори, докато при кредитите за корпоративния сектор намалението на лошите и преструктурирани кредити беше по-голямо и доведе до осезаемо забавяне в общия им темп на нарастване.

Това доведе до ревизия на очакванията за вземанията от домакинства за 2019 г. във възходяща посока спрямо пролетната прогноза, а на тези на нефинансовите предприятия - в низходяща.

Общо шест български банки в топ 100 на ЦИЕОбщо шест български банки попадат в топ 100 на най-големите в Централна и Източна Европа*, става ясно от класация на РИА Рейтинг, изготвена по поръчка на финансовия сайт Прайм


Кредитът за нефинансовите предприятия ще се ускорява през целия прогнозен период, отразявайки и очакванията за положителна динамика на частните инвестиции след 2019 г.

Прогнозира се годишното нарастване на вземанията от предприятия да бъде около 5.9% през 2019 г. и да достигне 8.3% в края на 2022 г.

Кредитът за домакинствата ще забавя темпа си на повишение в синхрон с очакванията за забавяне на нарастването на компенсацията на един нает и поради очаквания за постепенно забавяне на ръста на цените на жилищата в хоризонта на прогнозата, което ще има ограничаващ ефект върху покупките на домакинствата за недвижими имоти с инвестиционна цел. Общо вземанията от домакинства ще се увеличат с 9.8% през 2019 г., а в края на прогнозния период - с 8.2%.

Външна среда

Темпът на икономически растеж в световен мащаб ще се забави повече от очакваното през 2019 и 2020 г., но в средносрочен хоризонт растежът на световния БВП ще остане стабилен.

В своите макроикономически прогнози международни институции като МВФ, ЕК, ЕЦБ поддържат очакванията си за по-висок растеж на европейската икономика през 2020 г., спрямо предходната година, който ще бъде движен основно от възстановяване на растежите в страните от еврозоната.

Какво е МВФ?През миналата седмица се проведе годишната среща на Междуанродния валутен фонд, като това е първо такова събитие откакто фонда има нов управляващ директор – българката Кристалина Георгиева


По-високи растежи на БВП се предвиждат и в развиващите се страни (в т.ч. Русия, Турция, Индия, Бразилия), което ще ускори световния растеж до 3.5% през 2020 г.

През 2021 и 2022 г. икономиката на ЕС ще нараства с малко по-нисък темп спрямо 2020 г., докато световната икономика леко ще се ускори, водена от динамиката в развиващите се държави.

Рискове пред прогнозата

Нестабилната геополитическа среда и нарастващият протекционизъм постепенно започнаха да се отразяват върху икономическата активност както в развиващите се, така и в развитите страни. Основен риск пред прогнозата е влошаване на външната среда, което застрашава растежа на българския износ.

В резултат на търговските ограничения, икономиката на Китай започна да забавя растежа си, което се отрази на редица страни, някои от които са основни търговски партньори на България. Въпреки че през второто тримесечие на 2019 г. спадът на БВП на Турция се оказа по-слаб от очаквания, рисковете от задълбочаване на рецесията в страната остават.

Запазва се и несигурността относно начина, по който ще протече излизането на Обединеното кралство от ЕС, което също може да ограничи растежа на износа.

При реализацията на тези рискове ще се увеличи отрицателният принос на нетния износ към ръста на БВП, а излишъкът по текущата сметка ще намалее.