След в общи линии успешната за българската икономика 2016 г., предстоят нови месеци под знака на политическите турбуленции, посочва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Добре познатият през последните години рефрен “гражданите и бизнесът дърпат икономиката напред, а политиците я дърпат назад” ще остане в сила, а източниците на потенциални трусове са колкото добре познати, толкова и непредвидими в своя мащаб.

Външна среда

Международните рискове пред развитието на българската икономика през 2017 г. са както геополитически (най-вече ситуацията в Сирия и Близкия Изток и свързаната с нея бежанска криза), така и икономически (забавянето на растежа в еврозоната и рисковете пред европейската банкова система). Както в глобален план, така и в рамките на ЕС, очакванията са за една скромна по отношение на икономическия растеж 2017 г.

Ръстът на БВП в ЕС се очаква да отбележи забавяне до 1.6% при 1.8% за 2016 г., а този в еврозоната - до 1.5% при 1.7% през 2016 г., според последната прогноза на ЕК. Влошаването на международната среда и забавянето на растежа в ЕС предполагат негативен ефект и за родната икономика (включително износа), който трудно ще бъда компенсиран с ръст на вътрешното потребление - основната надежда за силна 2017 г.

Цените на горивата най-вероятно ще реализират умерен ръст, но ако очакванията за по-евтино евро се материализират, ефектът върху българската икономика ще бъде осезаем и отрицателен. По-евтино евро едва ли ще окаже кой знае какъв положителен ефект върху българския износ, тъй като основната част от него е насочена именно към европейския пазар. Напълно възможно е през 2017 г. да видим дългоочакваното, макар и скромно, завръщане на инфлацията в родната икономика.

Вътрешна среда

И през 2015, и през 2016 г. българската икономика се представи над очакванията както на родните анализатори, така и на международните организации. През 2017 г. консенсусът е за по-бавен ръст на БВП от очакваните малко над 3% през 2016 г.

В същото време есенната прогноза на ЕК залага очаквания за покачване на инвестициите с 3.2% на годишна база през 2017 г. - нещо, което може и да не се случи предвид крайно възможното в условията на политическа нестабилност забавяне на усвояването на европейски средства. Политическата несигурност като нищо ще доведе и до отмяна или поне отлагане на частни инвестиции.

Бюджет 2017 г. ни обрича на още една година политическо безвремие (т.е. липса на каквито и да е структурни промени) и ще остане в историята като пропуснат шанс за запазване на постигнатата консолидация на публичните финанси. Отиващата си 2016 г. донесе неочакван излишък в бюджета заради далеч по-добрия икономически растеж, а оттам и високата събираемост на данъци.

Вместо да се възползва от това, отиващото си правителство предложи и прокара през парламента деветия пореден бюджет с дефицит, като съществува реален шанс той да надхвърли заложените 1.4%.

Опасностите пред изпълнението на бюджета са както в разходната част (заради липсата на буфери за обезпечаване на непредвидени харчове), така и по отношение на очакваните приходи, особено ако отново станем свидетели на “отпускане” в дейността на приходните администрации заради политическата нестабилност.

Точно такава беше ситуацията през 2013-2014 г., когато страната премина през подобен период на политическа криза.

Освен политическата несигурност, недостигът на кадри също е много вероятно да излезе на преден план като фактор, който ограничава растежа на българската икономика през 2017 г. По последни данни на Евростат от последното тримесечие на 2016 г., 1/3 от промишлените предприятия в България изтъкват недостигът на хора като основна спирачка през по-нататъшното си разрастване.

Предвид това, предпоставките за по-нататъшна експанзия на пазара на труда не изглеждат обещаващи. Създаването на работни места постепенно забави ход през 2016 г., а икономическата активност на населението остана на нивата от 2015 г.

Поредното увеличаване на нивото на минималната работна заплата (от 420 на 460 лева или с близо 10%) и покачването на осигурителната тежест от 1 януари 2017 г. допълнително ще затруднят навлизането или реинтеграцията на много от нискоквалифицираните на трудовия пазар.

Тези процеси, наред с високия дял на дългосрочно безработните и повишаващия се дял на фирмите, които не могат да намерят подходяща работна ръка, говорят за по-бавен спад на безработицата през 2017 г.

Едва ли можем да очакваме изборите идната пролет да възпроизведат нещо по-различно от политическата разпокъсаност, с която свикнахме през последните години. Дори напротив - признаци на консолидация и увеличаващ се консенсус се наблюдават най-вече по отношение на политики, които най-меко могат да бъдат наречени ретроградни, безотговорни и нелепи или най-общо - популистки.

Шансът през 2017 г. служебните правителства и изборите да са повече от едни е реален. В същото време, както виждаме в Испания, икономиката може и да спечели от един такъв период, особено ако алтернативата е управление на политически опортюнисти.