Какво се случи на 10 ноември 1989 година?

819
Какво се случи на 10 ноември 1989 година?

© Pixabay

На днешната дата, точно преди 30 години, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков е отстранен от своя пост, след решение на пленум на Централния комитет. С това събитие се свързва началото на икономическия и политическия преход към пазарна икономика и парламентарна демокрация в България.

Живков заема поста на генерален секретар на БКП в продължение на 33 години - от 1956 до 1989 година. През целия този период развитието на страната е обвързано с това на останалите държави от “социалистическия лагер” и най-вече със СССР.

Държавното устройство функционира на принципа на т. нар. “планова икономика”, който се базира на централизираното управление и разпределение на ресурсите.

Както възникването, така и крахът на социалистическата система в България е предизвикан от външни фактори. На 9 ноември 1989 година управляващите в Германската демократична република (ГДР) обявяват край на ограниченията за преминаване през Берлинската стена, с което е сложен край на 30-годишната изолация на Източна от Западна Германия.

В много от останалите източноевропейски държави този акт се възприема като поредния сигнал за предстощия неизбежен крах на съществуващите тоталитарни режими.

В България управляващите, в лицето на Българската комунистическа партия, предприемат стъпката по отстраняването на Тодор Живков само ден след падането на Берлинската стена, но всъщност то се подготвя от по-рано. Българският държавен глава отдавна е загубил благоволението на съветския лидер Михаил Горбачов, а в София по-младото поколение “партийци” се надява, че свалянето на генералният секретар ще потуши политическото напрежение в страната.

Световните събития обаче се развиват светкавично и още в края на 1989 година за всички е ясно, че съществуващата политическа система няма как да бъде запазена. В периода от януари до май 1990 година се провежда т. нар. Национална кръгла маса, в която участват опозиционните политически сили и БКП.  На заседанията е договорено премахването на чл. 1 от Конституцията, който гарантира абсолютната власт на комунистическата партия и се разпуска се политическата полиция.

Първите многопартийни избори в България, след повече от 45 години, се провеждат на 10 и 17 юни 1990 година.  

Милениалите в САЩ тъгуват по комунизма Една пета от младите хора смятат, че частната собственост е по-добре да бъде премахната


И докато политическият преход се осъществява сравнително бързо и без кой знае какви сътресения, икономическото преустройство се оказва доста по-проблематично.

По молба на българското правителство от 1990 година, ръководено от министър-председателя Андрей Луканов, комисия от Националната търговска камара на САЩ, начело с Ричард Ран, изготвя национална стратегия за преход към пазарна икономика.

Тя предвижда премахване на държавния контрол върху заплатите и цените, освобождаване на валутния курс, данъчна реформи и приватизация на голяма част от държавните предприятия. Програмата обаче така и не е реализирана.

В първите няколко години след 10 ноември се сменят няколко правителства, но приватизацията така и не се осъществява. В същото време покупателната способност на българите непрекъснато намалява, на фона на високата инфлация и слабия икономически растеж.

През 1992 година делът на частния сектор от българската икономика е около 20%, докато в останалите източноевропейски държави той вече е над 50 на сто.

През 1996 година, по време на управлението на кабинета на БСП, начело с Жан Виденов, страната изпада в дъблока икономическа, валутна и банкова криза.  От април до октомври фалират 15 банки, а много българи изгубват спестяванията си. Левът се обезценява драстично спрямо щатсикя долар, което предизвиква хиперинфлация.  

През 1997 година управлението вече е в ръцете на Обединените демократични сили и премиерът Иван Костов. Близо осем години след началото на прехода започва и реалната приватизация на българската икономика. До края на 2001 година са приватизирани 45% от държавните активи. Постепенно е преустановен и държавния контрол върху цените.

В същото време обаче безработицата нараства, а много от предприятията в малките населени места са закрити.

През 2007 година България става член на Европейския съюз – събитие, което (според повечето политолози и икономисти) ознаменува символичния край на българския преход.

Оценките за събитията от последните 30 години не са еднозначни, но повечето икономически показатели сочат категорично, че днес българската икономика е в много по-добра форма, отколкото през 1989 година.

Брутният вътрешен продукт нараства близо три пъти до над 65 милиарда щатски долара за последните три десетилетия, а продължителността на живота се увеличава до над 75 години в сравнение с под 72 през 1989 година.

Въпреки това почти половината българи определят прехода като неуспешен и смятат, че преди 1989 година качеството на живот е било по-високо.

В същото време огромен процент от младите хора признават, че не знаят почти нищо за “онова време” и не са наясно със събитията около падането на Берлинската стена и последвалите политически и икономически трансформации в Източна Европа.  

 

LG Oled TV

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg