Струва ми се, че покрай актуализацията на бюджета още по-ясно се виждат структурните проблеми, от които страда подготовката, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, пише днес в блога си икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов.

Актуализацията донякъде се възползва от, но в същото време и ярко подчерта най-лошите черти на бюджетната процедура, продължава той. Ето и мнението на експерта по различните структурни проблеми на бюджета:

1. Непрозрачни прогнози

Прогнозите, върху които се гради бюджетът, се правят от самото Министерство на финансите, което подготвя и бюджета. Това, освен че създава известен конфликт на интереси, позволява и политически натиск върху един чисто експертен процес.

Също така, проблем е, че липсата на доверие към прогнозите води до политически атаки към бюджета – при приемането на бюджет 2013 от опозицията имаше както критики за надценени приходи, така и критики за подценени приходи.

Но най-големият проблем е това, че в бюджета няма публикуван анализ на чувствителността – т.е. какво ще стане с бюджета, ако една или друга прогноза не се сбъдне.

Това дава възможност за брутално политиканстване – както от приемащите бюджета, които могат да твърдят, че той може да се изпълни при по-нисък растеж, така и от тези, които сега актуализират бюджета, които твърдят точно обратното.

И едните, и другите не са публикували никакъв анализ или модел, който да доказва твърденията им. Това е голяма непрозрачност на бюджета, която позволява приемане и актуализиране на бюджета, без въобще да се доказва дали това е необходимо и обосновано.

В други страни (Великобритания, някои скандинавски страни) макроикономическите прогнози се правят от независими органи, които не са податливи на политически натиск. Това е и посоката, към която отиват останалите европейски страни.

2. Непрозрачност на “буферите” в бюджета

Не е тайна, че в държавния бюджет ежегодно се залагат “буфери” – средства, които не са заложени по конкретно перо в бюджета и могат да се похарчат по усмотрение на правителството. Най-видимият буфер е т.нар. резерв за непредвидени разходи.

Но има и много други. Например, надценяват се разходите за кофинансиране на еврофондове, разходите за лихви, разходите за вноска на България в бюджета на ЕС и пр.

Още от началото на годината е ясно, че тези разходи няма да се изпълнят в пълен размер, т.е. остават огромни средства, които правителството може да реши да похарчи за нещо друго, практически може да ги похарчи за каквото си поиска.

През миналата година, например само от лихви и вноска в бюджета на ЕС има 300 млн.лв. спестени средства. Отделно, още поне толкова са спестени от кофинансиране на еврофондове (което ще стане и тази година заради недостатъчно усвояване на еврофондове).

Т.е. в ежегодните бюджети има някъде между 700 и 900 млн. лв. буфери, макар че точната сума се знае от много малко хора.

Липсата на буфери беше един от аргументите за актуализацията – но правителството не е представило точен анализ колко точно са буферите в бюджета и колко от тях вече са похарчени. Защото и това правителство не иска да прекрати практиката да си има “свободни пари за харчене”, т.е. буфери.

Очевидно е, че решаването на този проблем минава през по-прозрачно бюджетиране на буферите и по-затегнат контрол и прозрачност при харченето им (например, чрез обсъждане в комисии и гласуване в парламента, а не чрез решение на правителството).

3. Непрозрачност на невърнатото ДДС

Много се изговори за невърнатото и просроченото ДДС, дължимо към фирмите. Официална и регулярна статистика за това, обаче, не се публикува. Едно правителство може избирателно да пуска данни, с които да доказва, че няма много невърнато ДДС – или въобще да не коментира темата, оставяйки въпроса на спекулации.

Сегашното правителство отиде в другата крайност - да твърди, че има повече невърнато ДДС, отколкото то е реално, отново с цел да постигне политическа цел (актуализирането на бюджета). Всички тези практики са проблемни, защото позволяват манипулиране на бюджета и обществото.

Решението е в регулярно публикуване на данни, съставени по стандартна методология, които да показват реалното състояние.

4. Просрочени задължения и поети ангажименти

За радост, при просрочените задължения се публикува статистика за техния размер – макар и само веднъж на тримесечие (но не се публикува кои министерства имат такива дългове). Обаче никакви данни не се публикуват за поети ангажименти и задължения за бъдещи периоди.

Това позволява отново или да се укрива реалният размер на поетите ангажименти, или – както е в момента – да се твърди, че те са повече, с цел да се оправдае актуализацията на бюджета.

Тази ситуация успешно се използва от отделните бюрокрации, които си прокарват (непрозрачно и без никакъв анализ и обсъждане) разходи, които парламентът не им е гласувал.

Без ясна и детайлна статистика всеки политик може да си твърди каквито си иска измислици-премислици за бюджета (което и почти всички правят). Нещо повече, необходими са ясни правила кой и при какви условия може да поема ангажименти за бюджетни разходи за бюдещи периоди и тези ангажименти да са в рамките на съответните бюджети.

5. Липса на бюджетна дисциплина

По-силните министерства знаят как да получат повече пари, отколкото парламентът им е гласувал – похарчват си бюджета през първите няколко месеца и след това започват да плачат по медиите, че нямат пари дори за бензин (МВР е типичен пример).

Обърнете внимание, че обикновено пари по този начин получават министерствата, които и без това имат най-големи бюджети. МВР, например, всяка година получава допълнително финансиране, въпреки че има най-големия бюджет, в сравнение с всички останали министерства.

Проблемът е, че това изкривява стимулите за бюджета – никой не се опитва да си направи реалистичен бюджет и да го спазва, тъй като никой не приема приетия от парламента бюджет за финален. Всеки знае, че правителството може да му отпусне още пари във всеки един момент.

Това създава стимул за похарчване на максимално много пари в началото на годината, за да може да се “мрънка” за още по-нататък. При това обикновено се разходват пари за най-ненужните неща, а най-важните разходи се отлагат за края на годината, тъй като с тях е по-лесно да бъде изнудван финансовият министър.

6. Фискален резерв

Преди законът залагаше минимално ниво на фискалния резерв, което трябваше да се изпълнява към всеки един момент (реално, към края на всеки месец). Това не даваше възможност за гъвкавост и беше променено – така че сега минимумът на фискалния резерв е задължителен към края на годината – т.е. към 31 декември.

Промяната, обаче, създаде друг проблем, тъй като в края на периода има много непредсказуеми приходи от еврофондове и други плащания и се създава голям риск за изпълнението на изискването.

Например, ако ЕС забави възстановяването на еврофондовете и не ги плати през декември, а през януари, правителството няма да може да плати някакви други разходи през декември заради липса на пари във фискалния резерв.

Решението е във възприемане на лимит на фискалния резерв, който не е нито задължителен постоянно през годината (както беше преди), нито е задължителен само в края на годината (както е сега) – долната граница на фискалния резерв трябва да е задължителна на средномесечно ниво.

Т.е. в някои месеци резервът може да е 3 милиарда, а в други 5 милиарда – но средногодишно да се поддържа ниво от 4.5 милиарда, което дава гъвкавост, но в същото време не позволява падането на резерва на твърде ниско ниво за дълго време.

7. Неефективно харчене

България има един от най-неефективните бюджети в Европа, от гледна точка на постиганите резултати от харченето на пари в различните сфери и от гледна точка на разпределението на средства между отделните приоритети.

Според международни изследвания, със същите разходи България може да постигне два пъти по-висок ефект, отколкото постига сега, ако се харчи по-ефективно.

За съжаление, бюджетната актуализация по никакъв начин не засяга този въпрос – запазва се същата структура на разходите, като дори неефективността се засилва, тъй като най-облагодетелствани от актуализацията са МВР и МО, които и досега харчат твърде много и твърде неефективно.

Решението е в пълен преглед на публичните разходи, перо по перо, програма по програма, със съответния анализ, който да покаже къде трябват повече пари и къде програмите не постигат резултат и трябва да се закрият.

8. Ниска събираемост

В България като цяло данъчно-осигурителното бреме е високо – проблемът е, че не се събират голяма част от дължимите данъци и осигуровки заради голямата сива икономика.

В момента бюджетът харчи годишно около 40% от БВП, но при пълна събираемост би могъл да постигне нива от над 50% (допълнителните средства могат да се използват за финансиране на по-важни сфери и за намаление на ставките на облагане).

Сегашният премиер твърдеше, бидейки в опозиция, че може веднага да вкара в бюджета милиарди допълнителни приходи от спиране на контрабандата, но сега твърди обратното – че няма да се съберат дори заложените приходи и затова се актуализира бюджетът.

Между другото, и ГЕРБ през 2009 г. твърдяха същото, когато бяха в опозиция, а после във властта също не постигнаха голямо увеличение на приходите.

Но освен контрабандата, по-големият проблем е сивата икономика и укриването на доходи, което е най-високо там, където са най-високи ставките (осигуровки, ДДС, и особено акцизи, имат доста високи ставки на облагане).

Но освен укриването на доходи, има и огромни данъчно-осигурителни вземания, които са декларирани, но не са събрани (по последни твърдения от МФ става въпрос за 18 милиарда лева!). Тези вземания все повече се увеличават, но не се търси структурно решение и промяна на начина на работа, а се продължава по досегашния очевидно неработещ модел.