С до 25 на сто се е увеличил делът на сивата икономика у нас в годините на кризата. Това показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията. Данните показват, че фирмите най-често стават част от сивата икономика като крият обороти и така не плащат реални данъци.

Близо 20 на сто от бизнеса у нас попада в тази група. След години на борба с нелоялните работодатели делът на хората, които работят без трудови договори, вече е сравнително малък. Значително по-голям е обаче делът на българите, които работят с договори, но се осигуряват върху много по-малка сума от тази, която получават в действителност.

Какво мотивира българина да стане част от сивата икономика?

Осигуряването върху реално получените пари дава шанс не само за по-висока пенсия. Младите хора в България обаче рядко се замислят, че в случай на болест, ще получават по-малко.

За определени браншове, особено експортно ориентираните, осигуряването на минимални нива се оказва проблем. Например в шивашката индустрия се оплакват, че заради некоректните фирми в сектора, които осигуряват на минимална заплата служителите си, имат проблем с чуждите компании.

За коректните фирми в шивашкия бранш се оказва трудно да убедят една или друга чужда компания, че за изработка на поръчката трябва да се плати повече, тъй като цената на труда не е толкова ниска, колкото отчита статистиката.

„Всеки пети лев от приходите на фирмите се укрива", отбеляза Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията.

Експертите очакват сивият сектор да излезе на светло

Но когато икономиката заработи по-добре. От Центъра за изследване на демокрацията отчитат още, че има явни доказателства за това, че кризата е увеличила сивата икономика. Според експертите няма как износът на страната да нараства, а безработицата да не намалява. Колкото и по-добри нива на производителността да са постигнали предприятията в кризата, едва ли това е станало без наемането на нови служители.

Източник: bTV