Кризата в селското стопанство се прикрива предизборно. Това се твърди в изпратено до медиите съобщение от Асоциацията на българските села.

Задълбочаващата се през последните три месеца криза във всички отрасли на селското стопанство, неизбежно ще доведе до масови фалити на дребните фермери, смятат представители на асоциацията.

Според тях кризата ще ескалира социалното напрежение в над 3500 български села, където животновъдството и земеделието са основен източник на доходи.

При така създалата се ситуация, се наблюдава пълно мълчание от страна на Министерството на земеделието за кризата в селското стопанство, категорични са от асоциацията.

То провежда неадекватни и непоследователни действия и лишава сектора от помощ в този труден момент.

За това може да се съди и от действията на самия земеделски министър Нихат Кабил, който на 16 юли в Брюксел изнесе данни за състоянието на реколтата от 29 май, с които заяви че ечемикът и пшеницата не са засегнати от сушата, като в същото време първите данни за пропаднали площи в страната са от началото на юни, добавят от организацията.

От асоциацията смятат, че никой от управляващите не коментира скока на основните хранителни продукти и причините за това.

Не се повдига публично въпроса изправена ли е страната ни пред криза в земеделието, и какви конкретни мерки са нужни за справянето със ситуацията. Държавните субсидии, остават само за тютюнопроизводството, което е частично засегнато от сушата.

Предизборно никой не иска да обявява цифри и данни за състоянието на българското земеделие и животновъдство и истината за загиването на селското ни стопанство е оставена за след местния вот, добавят от организацията.

От асоциацията конкретизират, че фермерите със средни по размер стопанства са изправени пред критична ситуация на оцеляване, заради силно засегнатата от сушата и пролетните наводнения реколта и договорните задължения, които имат към доставчици на селскостопанска техника, торове, семена, препарати и др.

През последната седмица рязко се е увеличил броят на обявите в печатните издания и интернет за масови разпродажби на животни за клане и цели ферми от всички области на България, уточняват от организацията.

Кризата при дребните фермери вече се отразява и върху млекопреработващата промишленост, където поради дефицит на суровина и внос на сухо мляко и субпродукти, ръстът на крайните цени на млечните продукти само през последния месец е средно с 35 %, добавят още от асоциацията на българските села.

Според експерти, в месния бранш, цените на месото ще реализират ръст с още 15-20 % до началото на есента.

Зеленчукопроизводители и овощари от Пазарджишки, Пловдивски, Сливенски, Петрички и Благоевградски села са заявили от своя страна, че поради нарасналите производствени разходи, символичните субсидии и липсата на защита при внос на конкурентни продукти от съседни страни, очакват запазване на рекордно високите пазарни цени за летния период, а също и допълнителен ръст на цените с около 15 % до края на септември.

Хлебопроизводството у нас също е поставено в проблемна ситуация, смятат от асоциацията.

Цената на тон пшеница гони рекордните над 430 лв. на тон, като реализираните сделки се правят предимно на сиво, а на борсите липсват реализирани продажби.

Предвидените от Брюксел 3000 евро за всеки стопанин, за компенсации от сушата, които не е ясно и кога ще бъдат изплатени, са недостатъчни за зърнопроизводителите.

Те се опитват да покрият направените разходи за пропадналата реколта с по-високи цени и на малкото прибрано зърно за да избегнат фалита. Очакванията на експерти от бранша е цената на хляба ще да достигне 1,50 - 1,80 лв. за килограм, което според тях ще се окаже катастрофално за малките хлебопроизводители.

В заключение от асоциацията на българските села, заявяват категоричната си позиция, че негативните последици за производителите и потребителите са неизбежни и ще усложнят допълнително тежката обстановка в българските села, които далеч не са Европейски.