„Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1 март“. За повечето българи, които използват интернет, определението би трябвало да е добре познато. С малко желание и не толкова бърза връзка всеки може да го открие в Уикипедия.

Червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Това е бил смисълът на цветовете, усукани в мартеницата, преди тя да се превърне в изгодно изделие за търговия. В дните преди 1 март човек не може да не се запита – колко мартеници са нужни на един човек? Защото с тези, които се предлагат на пазара, всеки българин може да закичи неколкократно двете си ръце, да окачи на врата си, както и на ревера си още по няколко. И то без дизайнът да се повтаря.

„Този обичай се смята за уникално българска традиция“, продължава Уикипедия. За леко изнервените българи, правещи маневри между масите с мартеници обаче, това е една досадна подробност, за която трябва да се сетим малко преди 1 март.

Въпреки всекидневните ни неволи е добре все пак да запомним, че традициите са живата памет на един народ. Около 30 секунди са нужди да завържеш мартеница на ръката на приятел и още толкова, за да украси той твоята. Защото само подарената мартеница носи късмет.

И въпреки всичко червенобелите конци не са само за късмет и против уроки – те са символ на победата. Защото когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той написва писмо за победата си и го вързва за крака на една птица с бял конец. Докато лети обаче птицата е забелязана от византийци, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена, тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта от раната. И от там е възникнала и мартеницата, която се носи днес. Ако не вярвате, проверете в Уикипедия.

Снимка: БГНЕС