На 29 март, в 3.00 часа местно време, се въвежда лятното часово време в България. Тогава часовниците трябва да се преместят с един час напред.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

В ЕС преминаването към лятно часово време е регламентирано с директива 2000/84/EG, която определя началото и края на периода за всички страни от ЕС. Тази директива се преразглежда и удължава на всеки пет години. Спазват я и други европейски страни, които не влизат в състава на ЕС. Следващото преразглеждане на директивата е през 2021 г.

Още от момента на въвеждане на тази практика се води и дискусия за нейната целесъобразност. В края на 20 век бе установено, че икономическият ефект от лятното време е незначителен. Голяма част от страните от Азия, Африка, Южна Америка се отказаха от него, но то е запазено засега в Европа и САЩ.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби, припомня Нова телевизия.