МИЕ прие енергийна стратегия до 2020 г.

432
МИЕ прие енергийна стратегия до 2020 г.

Все по-високите цени на енергийните ресурси и техният съществен негативен ефект върху конкурентноспособността на европейската икономика, липсата на ефективен енергиен пазар в ЕС и промените в климата се посочват като причини, изискващи създаването на енергийна стратегия на България, се казва в документ на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).

При цени на нефта от 100$/барел през 2030г., общия внос за ЕС-27 ще се увеличи със 17 млрд. евро или с 350 евро годишно за всеки европейски гражданин.

Все още не е налице ефективен вътрешен пазар на електрическа енергия и природен газ, който е съществено необходим за осигуряването на дългосрочни инвестиции за производство на електрическа енергия през следващите 25г., възлизащи на 900 млрд. евро.

Ако бъде продължена досегашната енергийна политика, общата енергийна зависимост на ЕС ще нарасне от 50% до 65%, зависимостта от природен газ – от 57% до 84%, а зависимостта от петрол – от 82% до 93%, през 2030г., се отбелязва в стратегията.

Енергетиката емитира около 80% от общите парникови газове в ЕС; настоящата енергийна и транспортна политика води до 5-процентово годишно нарастване, съответно до 55-процентово нарастване на общите емисии през 2030г.

Енергийната стратегия на България предвижда както постигане на заложените от ЕС цели за енергийна ефективност, либерализация на енергийните пазари, диверсификация на енергийните източници, намаляване на емисиите на вредни парникови газове, така и национални цели.

Общата европейска цел е намаляване на емисиите на вредни парникови газове с 20% до 2020г. спрямо базовата 1990г. (или 14% спрямо 2005г.). Това намаление на емисиите може да достигне до 30% за 2020 г. при условие, че се постигне ново глобално споразумение относно изменението на климата, се казва в стратегията.

Предвид реформата в Схемата за търговия с емисии, национални цели за секторите, включени в нея, не се определят. 90% от общоевропейските права за търгуване с емисии ще бъдат разпределени пропорционално между държавите – членки, а останалите 10% от това общо количество ще бъде преразпределено към държавите-членки с по-ниско ниво на доходи на човек и по-големи перспективи за икономически растеж.

По този начин, България ще получи и допълнителни права, представляващи 53% над разпределените 90% (съответно – с 38% повече от базовите национални емисии); по-висок – 56%, е само допълнителния дял на Латвия.

Загриженостите на страната ни по отношение на предлаганите от ЕК промени в Схемата за търговия с емисии са свързани с българските въглищни централи, които от 2013г. ще трябва да закупуват/заплащат разрешителните за всички емитирани от тях емисии, се казва в стратегията на Министерството.

Това значително ще увеличи производствените им разходи - при цена 40 евро/ тон СО2 същите ще бъдат удвоени. Допълнителни пазарни рискове създава и обстоятелството, че централи в страни от Региона, които не са членки на ЕС, ще бъдат в по-благоприятни конкурентни позиции поради това, че техните разходи няма да включват подобни екологични тежести.

Поради това, позицията на страната ни е, че подхода за разпределението на квоти за производителите на електрическа енергия за периода от 2013г. до 2020г. трябва да бъде аналогичен с този за инсталациите от индустрията, а именно – да бъдат предвидени безплатни разрешителни за емисии, представляващи 80% спрямо общото количество квоти за 2013г., които да намаляват ежегодно с едни и същи количества, така че да достигнат до 0% през 2020г. Това ще допринесе за еднакво третиране на всички оператори в Схемата за търговия с емисии, смята МИЕ.

По отношение на топлофикационните дружества, тези от тях, които произвеждат топлинна енергия по високоефективен комбиниран начин (както това е дефинирано в Директива 2004/8/ЕС), ще получат "безплатни" разрешителни с оглед да бъде осигурено тяхното еднакво третиране с производители на топлинна енергия от инсталации в други сектори.

Целта за България, предложена от ЕК, е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020г. да бъде от възобновяеми енергийни източници като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6.6%), спрямо останалите държави-членки.

Съществен принос за изпълнение на националната цел може да окаже реализацията на големите хидроенергийни проекти, които са в процес на обсъждане, а именно – хидрокаскадите по поречието на р. Дунав („Никопол – Турну Магуреле” и „Силистра – Калъраш”). Предварителните оценки за годишното производство на тези централи възлизат на 1.8 млн. MWh/годишно, което представлява 30% от необходимите количества ВЕИ при енергоефективния сценарий.

Също така, има добри възможности по отношение на биомасата, тъй като 60% от земята е земеделска, а около 30% е заета от гори. Възможно е инсталирането на мощности за
на вятърна енергия за около 2200 – 3400 MW - в процес на присъединяване към преносната мрежа са нови 765 МW вятърни централи (или 1,6 млн. MWh годишно производство). В източната и южната част на България има потенциал за използване на слънчева енергия и за производство на енергия от геотермални източници от около 200 MW.

Във връзка със стратегията за енергоефективност се посочва, че в момента българската икономика е 4 пъти по-енергоинтензивна в сравнение с останалите страни от ЕС, а загубите при преобразуване (производство и транспортиране до краен потребител) на енергия са повече от половината вложена енергия (прие средно около 1/3 в ЕС).

Като се има предвид европейската цел за 20% повишаване на енергийната ефективност, то националните цели в този аспект ще бъдат по-амбициозни, с оглед сближаване на нивата.

Министерството поставя като приоритет превръщането на България в енергиен център на региона на ЮИЕ, петкратно нарастване на износа на електроенергия, както и четирикратно нарастване на транзита на природен газ през страната и превръщането й в разпределителен център на природен газ на Балканите.

Освен това следва да бъде създаден Български енергиен холдинг за подобряване на инвестиционния потенциал и управлението на енергетиката, както и енергийни борси, въвеждане на тарифни системи и ефикасни регулаторни методи, насърчаващи ефективността на енергийните компании.

Министерството предвижда създаването на електроенергиен микс, гарантиращ независимост и опазване на околната среда, използване на водата като най-евтино ВЕИ.

В стратегията е заложена и борба с енергийната бедност и ценова сигурност чрез политика на поддържане на по-ниски цени в сравнение с европейските за населението и индустрията и удвояване на БВП с два пъти по-малко енергия.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg