Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров съобщи на пресконференция в МС, че през следващите една - две години няма основание за тревога за икономическия растеж на страната. Може да има известно забавяне в икономическото развитие, но като цяло няма основание за тревога, каза министърът, цитиран от БТА.

Министър-председателят Сергей Станишев и министрите на икономиката и енергетиката и на труда и социалната политика Петър Димитров и Емилия Масларова се срещнаха с работодателските организации.

Премиерът и министрите обсъдиха с работодателите готовността на бизнеса за реализация на проекти по оперативните програми "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и "Развитие на човешките ресурси".

Министър Димитров информира, че през тази година осем схеми по оперативна програма "Конкурентоспособност" ще бъдат открити, които са на обща стойност 132 млн. евро. До края на годината ще бъде открита и програма "Джереми" на стойност 200 млн. евро. За първите три схеми за 34 млн. евро, обявени по програмата в началото на година, са подадени 618 проекта. По този начин министър каза, че тази година по линия на програмата "Конкурентоспособност" ще се активизират възможности за 350 млн. евро.

С предимство при финансирането ще се ползват фирми, които изнасят, такива, които развиват производства, заместващи вноса, компании от високите технологии и малките и средни предприятия.

Председателят на конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев посочи, че България излиза от розовия период на безгрижен и безметежен икономически растеж и навлиза в трудна ситуация заради затрудненията, които глобалната икономика изпитва. Основните източници на забавяне на растежа на България, според Прокопиев, са - затрудненият достъп до кредити и увеличената им цена, намаляването на потока на инвестиции.

Сред спешните мерки, препоръчани от конфедерацията, са листване на миноритарни пакети на фондовата борса, които да привлекат по-сериозен интерес от чуждестранни инвеститори, нов закон за конкуренцията, облекчаване на административните бариери пред бизнеса, довършване на реформите в образованието и здравеопазването.

Конфедерацията препоръчва да има изпреварваща информация за предстоящите схеми по програма "Конкурентоспособност" - поне една - две години напред. Според Прокопиев по-добрият вариант е да има квота за по-големи проекти по програмата, за да може със средства от еврофондовете да се подкрепят националните шампиони на България в икономиката, които ще постигнат устойчива конкурентоспособност на страната. По въпроса за съфинансирането конфедерацията Прокопиев смята, че то трябва да е по-малко за малките фирми, а за големите - по-голямо. Конфедерацията препоръчва да се инвестира в преквалификацията на съществуващите безработни, а дейността по работата за вноса на работна сила да започне веднага.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България достъпът до фондовете трябва да бъде за повече компании спрямо броя на тези, получили финансиране по предприсъединителните програми. Асоциацията прогнозира, че при така подготвените фишове има опасност драстично по-малко компании да имат достъп до европарите. Големите компании могат да се капитализират на борсата, смята асоциацията. За големите държавни компании, особено в енергетиката, могат да бъдат листвани на борсата техни миноритарни пакети от порядъка на 10 - до 25 на сто и постъпленията да се насочат за така наречия "Сребърен фонд" и за фонд "Интелект".

Друго предложение на работодателите е да има синегрия между двете оперативните програми, които да се подкрепят с приемането на Закон за рисковото инвестиране. Необходимо е поевтиняване и повишаване на доходите на работниците, смятат работодателите. Предложението на Съюза за стопанска инициатива, в тази връзка, е квотата за ваучери за храна, която сега обхваща 100 000 души, да достигне поне 300 000 души.

От Българската стопанска камара предлагат първо да стартират схемите за консултантски и информационни услуги и за създаването на рискови и гаранционни фондове. От камарата предупредиха, че ако предвиденото в националния план по заетостта двойно увеличение на средствата за квалификация и преквалификация не помогне на заетостта, ще се стигне до внос на работна ръка тази или следващата година, заради големите инфраструктури проекти, които предстои да се реализират.