На границата на ЕС: Как България се бори с организираната престъпност

287
На границата на ЕС: Как България се бори с организираната престъпност

Британският „Файненшъл Таймс“ публикува обширен материал със заглавие „На границата на ЕС: Как България се бори с организираната престъпност“. В материала се припомня убийството на писателя Георги Стоев, донесло сериозни главоболия за правителството, което се опитва да убеди ЕС, че се вземат мерки срещу организираната престъпност и ширещата се корупция.

Случаят с България повдига въпроси за цялостното разширяване на ЕС на изток. Според скептиците, ако настоящите членки не могат да покрият стандартите на блока, тогава ЕС трябва да преосмисли планираното присъединяване на други държави от бивша Югославия и Турция.

Двете най-чувствителни области за България и Румъния остават правосъдието и вътрешните работи. Европейската комисия през февруари разкритикува и двете страни заради корупцията и специално България за организираната престъпност. Сега Букурещ и София работят усърдно да подобрят законодателството и администрацията преди ЕК да публикува окончателния си мониторингов доклад през следващия месец. Според данните на ООН обаче общото ниво на престъпност в България не е по-високо от това в останалите членки на ЕС.

Но организираната престъпност прониква дълбоко в ежедневния живот чрез сива икономика, която доставя всичко – от кокаин до строителни материали, освободени от ДДС. Около 30% от горивото по бензиностанциите идва незаконно от безмитни източници, твърди Българската асоциация за газ и петрол. Дебеловрати мъже с къси прически, описващи себе си като „бизнесмени“ карат първокласни автомобили из София и прекарват нощите си в клубове с имена като Sin City (Град на греха), пише автора на материала, според когото в основата на всички проблеми лежи трудния преход от комунизма.

По данни на българската преса най-богати в страната са Тихомир Митев, Мартин Митев и Иво Каменов, собственици на ТИМ. Не много зад тях по богатство е Васил Божков. Това са оцелелите в едни от най-бруталните бизнес условия в Европа, се казва в статията. Други, като Илия Павлов, нямаха този късмет. Убийствата, подобни на това на Павлов, остават неразкрити, припомня „Файненшъл Таймс“.

В ретроспективния материал се припомнят още скандалите с Румен Овчаров, Валентин Димитров и Румен Петков, както и с директора на агенция „Пътища“ и спрените пари от фондовете на ЕС. Последвалите промени в правителството и продължаващата работа отговарят на изискванията на ЕК. Но мерките са толкова от скоро, че тяхната ефективност е все още трудна за доказване. Има и несигурност по отношение на това колко дълго правителството ще държи фокуса над реформите, тъй като следващата година предстоят парламентарни избори, а проучванията показват, че управляващите ще изгубят.

Едно нещо е ясно - има силна подкрепа за борбата с корупцията и престъпността от страна на българското общество. С развитието и модернизирането на страната в ЕС, българите ще искат все по-високи стандарти в своето ежедневие. Дали ще ги получат е друг въпрос.

Опитът с разкъсваната от корупция и престъпления южна Италия показва, че няма автоматична връзка между членството в ЕС и прозрачното общество, завършва материала на „Файненшъл Таймс“.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg