Учените дълго време смятаха, че човешкият вид се е отделил от маймуните преди около 5 милиона години в Африка, но публикувано в понеделник изследване твърди, че това е станало доста по-рано – в Европа, и по-конкретно на Балканите, съобщи Deutsche Welle.

Основа за тази нова хипотеза за произхода на човечеството са фосили на ранни хоминоиди, датирани на около 7.2 млн. години, открити в пещери в България и Гърция. Изследователи от България, Гърция, Германия, Франция, Канада и Австралия изследвали отново и предатирали зъб и долна челюст на грегопитек, древен предшественик на човека.

След проучване на седиментните скали, в които били фосилите, те установили, че зъбът, открит в местността Азмака край Чирпан, е на 7.24 млн. години, а долната челюст от район край Атина – на 7.175 млн. години.

Анализът на двете находки кара учените да предполагат, че грегопитекът е непознат досега праисторически човек, съобщава вестник "Труд". Корените на зъбите му до голяма степен са слети, което е характерен белег за човека и неговите предци.

При човекоподобните маймуни това не е така. И те правят извода, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано – при това не в Африка, а в Източното Средиземноморие.

Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата. В седиментните скали край находките учените се натъкнали на фин червеникав пясък и соли, като се предполага, че произходът им е от Северна Африка.

“Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7.2 млн. години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море”, казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.

В седиментните скали са открити и следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари. “Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози”, казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.