Българските домакинства живеят с два пъти по-нисък енергиен комфорт от средноевропейските, заяви изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков пред участниците в 10-ия икономически форум на високо равнище на Централноевропейската инициатива в НДК. Днес е вторият заключителен ден на форума.

Домакинствата са с дял от 23.5 на сто от крайното енергийно потребление на страната, с тенденция за ръст на този дял.

Според Ерменков с развитието на икономиката и на жизнения стандарт българските домакинства ще увеличават потреблението на енергия, което означава, че ще трябва да се обърне повече внимание върху енергийната ефективност в сектора.

Анализ на крайното енергийно потребление по сектори показва, че индустрията продължава да е секторът с най-голямо енергийно потребление - 37.2 на сто през 2005 г., с тенденция за намаляване на дела й. Делът на транспортния сектор в крайното енергийно потребление е 28 на сто, с почти 41 на сто се е увеличило потреблението на енергия в транспорта в периода 2000-2005 г. и се отбелязва значително изпреварване на ръста на БВП. Деветдесет на сто от потреблението на сектора е концентрирано в автомобилния транспорт. На услугите се падат 8.2 на сто от крайното енергийно потребление на страната. Селското стопанство отбелязва ръст в енергопотреблението след 2000 г.

Сравнение между ръста на БВП и потребената енергия - така наречената енергийна интензивност, показва, че ако първичната енергийна интензивност е била запазила нивата си от 2000 г., за да се постигне ръст от 29 на сто на БВП за периода 2000-2005 г., България е трябвало да изразходва с пет милиона тона повече нефтен еквивалент енергия, а реалното нарастване е само с 1 милион тона, отбеляза Ерменков.

Тенденцията сочи намаляване на разликата в първичната енергийна интензивност между България и 25-те страни от ЕС.

Същевременно обаче първичната енергийна интензивност на страната е с около 93 процента по-висока от средното ниво на ЕС-25. Крайната енергийна интензивност на България е с около 43 на сто по-висока от тази в страните членки на ЕС преди 2007 г.

Ерменков припомни, че индикативната цел за периода 2008-2016 г. за България е да се намали с 9 процента енергийната интензивност, което означава средно по 1 процент годишно или общо в абсолютна стойност за девет години трябва да се намали енергопотреблението с 630 хиляди тона нефтен еквивалент енергия.