Към 31.12.2016 г. в страната функционират 345 заведения за болнична помощ с 51 816 легла, от които 321 болници с 49 589 легла, сочат данни на Националния статистически институт.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 029 с 1 163 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 140 с 2 193 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. многопрофилните болници са 181 с 36 083 легла, или в 56.4% от тези заведения е съсредоточен 72.8% от легловия фонд на всички болници в страната. Легловият им фонд варира в широки граници - от 15 до 1 479.

Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 40.3%. До 99 легла има в 38.7% от многопрофилните
болници. С над 500 легла са 6.6% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2016 г. специализираните болници са 140 с 13 506 легла. Разпределението им по видове е следното:

  • за активно лечение - 80 с 4 673 легла;
  • за продължително лечение - 1 със 140 легла;
  • за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 921 легла;
  • за рехабилитация - 31 с 4 547 легла;
  • държавни психиатрични болници - 12 с 2 225 легла.

    • Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2016 г. те са:

  • центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла;
  • комплексни онкологични центрове - 7 с 1 145 легла;
  • центрове за психично здраве - 12 с 1 032 легла.

    • Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението.

    Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (930.3 на 100 000 души отнаселението), Пловдив (920.5) и Стара Загора (838.0), а най-ниски са в областите Ямбол (355.8) и Перник (385.4).

    Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 029 с 1 163 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2015 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения - съответно с 5.1 и 11.4%.

    Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 140 с 2 193 легла, като най-голям е броят на хосписите - 45 с 1 079 легла.

  • В края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 539 лекари. Лекарите по дентална медицина са 8 011, като 7 174 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 930, от които 30 976 медицински сестри и 3 254 акушерки.„
  • В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 778 лекари и 47 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 28 274, от които 20 107 медицински сестри.
  • В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 621 лекари и 7 602 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 292) и лекари по дентална медицина (7 174), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 649) и диагностично-консултативни центрове (1 319).
  • В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2016 г. на основен трудов договор работят 2 140 лекари и 362 лекари по дентална медицина.

    • Към 31.12.2016 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

  • Мъже са 13 169 (44.6%), жени - 16 370 (55.4%).
  • Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 975, или 33.8%.
  • Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 3 434, или 11.6%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 4 477, или 15.2%.

    • В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 407, или 14.9% от всички лекари в страната, следвани от: Анестезиология и интензивно лечение - 1 615 (5.5%), Хирургия - 1 469 (5.0%), Педиатрия - 1 467 (5.0%), Акушерство и гинекология - 1 453 (4.9%).

    Осигуреността с лекари в края на 2016 г. общо за страната е 41.6 на 10 000 души отнаселението, а с лекари по дентална медицина - 11.3 на 10 000 души от населението.

    Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.3 до 56.3 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (56.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (50.3), Пловдив (49.6), Варна (48.4) и Стара Загора (42.8).

    Най-нисък е показателят за областите Разград (26.3 на 10 000 души от населението), Добрич (27.0) и Перник (27.3).

    Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Сливен (8.0), Добрич и Видин (по 7.1), Стара Загора, Ловеч и Перник (по 7.0).

    Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали (по 4.2 на 10 000 души от населението) и Търговище (4.4).