Продължава нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През изминалата 2009 г. са регистрирани 81 572 родени деца с настоящ адрес в България. От тях 80 956 (99.2%) са живородени. Мъртвородените деца са 616, от които 66% са извънбрачни. В сравнение с предходната година, броят на регистрираните живородени деца се е увеличил с 3 244, а на мъртвородените с 45 деца. Това отчитат от Националния статистически институт.

В съответствие с нарасналия брой на новородените деца и намалението на общия брой на населението, нараства коефициентът на общата раждаемост. През 2009 г. той е 10.7‰, а през предходната 2008 г. е бил 10.2‰. Регистрираният брой живородени деца през 2009 г. е най-голям за последните 15 години, а коефициентът на раждаемост надвишава равнището на този от 1992 година.

Броят на живородените момчета (41 312) е с 1 668 по-голям от този на живородените момичета (39 644), или на 1 000 момчета се падат 960 момичета. В сравнение с предходната година това съотношение се е подобрило в полза на момичетата - на 1 000 момчета тогава са съответствали 943 момичета.

Увеличение на раждаемостта е регистрирана и в градовете, и в селата. По-младата възрастова структура на населението в градовете и относително по-големият брой родилни контингенти определят и по високата раждаемост на населението в тях - на 1 000 души от градското население се падат 11.2 деца, а на 1 000 души от населението в селата - 9.3 деца. През 2008 г. тези коефициенти са били съответно - 10.8 и 8.7‰.

Със същото равнище на раждаемост, каквото е в България, от страните - членки на ЕС6, са: Полша, Латвия, Словакия и Словения. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия, Унгария - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни (над 11‰) има в Ирландия (16.9‰), Франция (13.0‰) и Великобритания (12.9‰).

Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз е 10.8‰ по прогнозни данни на Евростат за 2009 година.

Тенденцията на нарастване на раждаемостта през последните няколко години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост.

Докато през 2005 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.31 деца, то през 2008 г. той достига 1.48, а през 2009 г. - 1.57 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца.

Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг.

Тоталният коефициент на плодовитост общо за Европейския съюз (27) е 1.57 деца през 2008 г.

И през 2009 г. се увеличава средната възраст на жените при раждане на първо дете (25.6 г.) и сключване на първи брак (26.4 г.). През 1994 г. тя е била съответно 22.0 и 22.5 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.

През 2009 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега - 1 220 раждания. При 1 181 от тях са родени по две, а при 39 - по три деца. Спрямо 2008 г. многоплодните раждания са с 235 повече, или с 23.9%.

От 1991 - 1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 51.1% през 2008 година. За 2009 г. броят на живородените извънбрачни деца е 43 251, или 53.4%. За 66.0% от извънбрачните раждания са регистрирани данни за бащата.

От всички живородени деца през 2009 г за 18.2% бащата не е посочен. В сравнение с предишната година този относителен дял е нараснал с 0.4%.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак. Трябва да се има предвид, че за част от извънбрачните деца родителите им сключват граждански брак след тяхното раждане и те се отглеждат в брачна семейна среда.