Скулптура и паметна плоча на братята Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек, с чиито имена се свързват едни от най-емблематичните обекти в София, бяха открити в столицата в присъствието на общественици, дипломати, културни дейци и наследниците на двамата братя.

Скулптурата е дело на проф. Георги Чапкънов, Коста и Станислава Чапкънови и архитект Станислав Константинов, а поводът е 170-та годишнина от рождението на големия брат – Георги Прошек. Тя улавя братя Прошек в епизод, който вероятно е присъствал не рядко в ежедневието им – седнали на маса с халба бира в ръка. Около масата са поставени и три свободни стола за всеки, който отсега – нататък пожелае да сподели питието си с тях. Мястото е площад „Братя Прошек“ срещу входа на БНТ, където преди 133 години е била построена „Пивоварница. Братя Прошекови“.

Паметникът е създаден по идея на инициативния граждански комитет „Чехи – строители на нова България“ и с подкрепата на „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт ЕАД“. На втория етаж на комплекс „Сан Стефано Плаза“ е подредена документалната фотоизложба „Българските чехи“, която проследява живота и делото на чешките държавници, интелектуалци, хора на изкуството, свързали съдбата си с младата българска държава в края на XIX и началото на XX век.

Николай Караянев, изпълнителен директор на „Сан Стефано Пропърти Дивеломпъмнт ЕАД“, изтъкна приноса на братя Прошек в проектирането и реализирането на обекти, помогнали за развитието на София като красив и модерен град. „Първата печатница, регулационният план на София, по силата на който са построени Лъвов и Орлов мост, пивоварница „Братя Прошекови“, варненското пристанище са част от тяхната забележителна дейност у нас“, припомни Караянев. „С тази скулптура създаваме сред съвременното градско пространство място на паметта, вдъхновено от историята и от дълга към тези забележителни личности и към София“, допълни той.

Посланикът на Чехия у нас Душан Щраух изтъкна, че почти не съществува област от обществения живот – изкуството, науката, архитекурата, образованието и администрацията, в която да не са записани имената на чехи в годините след Освобождението. Той изрази задоволство, че делото им не е избледняло в съзнанието на българския народ, който им посвещава паметници като този на братя Прошек. „Много от тези чехи са приели България за втора родина и са останали тук завинаги. Такъв е случаят и с братя Прошек, които са почитани тук заради своята дейност и осезаеми резултати повече, отколкото в Чехия“, посочи Щраух.

Авторът на скулптората проф. Георги Чапкънов определи братя Прошек като „изключително благородни, мъдри, инициативни, талантливи и добри хора, направили много за страната ни“. „Чудя се как толкова години това е останало покрито от знанието на българите, което е ужасно. Тази скулптора е най-малкото, което те заслужават“, изтъкна Чапкънов.

Председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев смята, че като общество имаме дълг към хората, които заедно с българските възрожденци участват в изграждането на нова България, а братя Прошек безспорно имат централна роля сред тях. „Убеден съм, че само след броени месеци този паметник ще се первърне в едно от знаковите места в София“, допълни той.

Кои са братя Прошек?

Георги и Богдан Прошек (променят чешките си имена Иржи и Теодор с българските им еквиваленти след установяването си в България) са вероятно най-известните производители на бира у нас, но дейността им в страната ни далеч не се изчерпва с това.

Първи в България пристига Георги, за да започне работа в железницата на барон Морис фон Хирш, като участва в проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин-Саранбей. Той се установява с село Алмалии (днешно Ябълково), Хасковско, където се сближава с местния революционен комитет и се запознава с Васил Левски. Започва да доставя оръжие от чужбина, а пред властите заявява, че му е необходимо за охраната на железопътната линия.

През 1876 г. Георги напуска железницата и става кореспондент на Балканите на няколко европейски вестници, а с репортажите си запознава европейската общественост със зверствата при потушаването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война през 1878 г. Георги и негови другари отиват в Одрин, където демонтират близо 200 метра железопътни релси, откъдето трябва да преминат турски влакове с тежка артилерия на път за Шипка и така забавят турците с 30 часа, достатъчни защитниците на върха да дочакат подкрепление. Заради дейността си Георги получава смъртна присъда, но успява да избяга в Румъния, където става руски преводач. За подвига си след войната получава орден „Св. Александър Невски“ I и златна сабя, връчени му лично от ген. Скобелев.

В същото време Богдан все още учи в Прага, но дава приноса си за освобождението на България, като превежда репортажите на брат си от земите ни и ги разпространява в Западна Европа, за да станат достояние на колкото се може повече хора и така да се предизвика реакцията на Великите сили.

През 1878 г. той пристига в София при брат си Георги и двамата създават първата печатница в столицата на мястото на бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство срещу храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Георги става първият стенограф в Народното събрание, основава читалище „Славянска беседа“, Ловно-рибарското дружество, Българското инженерно-архитектурно дружество. Още през 1878 г. той предлага в София да бъде издигнат паметник на Васил Левски, което се случва през 1895 г.

Преди това, през 1884 г., братя Прошек създават и „Пивоварна Прошек“ – най-голямата и модерна в града по онова време, поставила началото на бирената индустрия в България. Това е и първата електрифицирана сграда в страната, която захранвала с ток дори двореца, когато там се организират балове.

С имената на Георги и Богдан Прошек се свързват още две от най-емблематичните места в София – Лъвов мост (завършен през 1890 г.) и Орлов мост (1891 г.). Проектът е дело на братовчед им Вацлав Прошек. Братя Прошек, другият им братовчед Йозеф и тогавашният архитект на София Антонин Колар, който също е чех, изготвят и първия градоустройствен план на столицата, който е одобрен от княз Александър Батенберг.

Братя Прошек и братовчедите им Вацлав и Йозеф помагат за изграждането на Народното събрание и за построяването на варненското пристанище. За съжаление братята не успяват да видят последното си дело напълно завършено – свлачище удря пристанището, което не устоява. Георги Прошек не може да го понесе, получава инфаркт и умира на 58-годишна възраст. Само няколко месеца по-късно си отива и Богдан – от мъка заради смъртта на брат си.