17% от членовете на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) оценяват настоящата икономическа обстановка у нас като добра, а 68% я определят като задоволителна. Относно очакванията на компаниите за развитието на българската икономика през настоящата година спрямо предходната, 25% от запитаните са на мнение, че ще се подобри, а 52% споделят, че не очакват промяна.

Това показва анкетата на ГБИТК за бизнес средата в България през 2023 г., в която са се включили 84 представители на компании членове на камарата.

Допитването е проведено в периода от 13 февруари до 17 март 2023 г. едновременно в 16 страни от Централна и Източна Европа. 78% от участвалите фирми са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители, а 22% са големите компании.

Членовете на ГБИТК в голямата си част са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, а също и германски инвеститори в България.

37% от участниците в анкетата определят актуалната ситуация в своя бранш, сравнена с тази през изминалата година като добра, а 45% от тях смятат, че тя ще остане непроменена.

Оптимистична е нагласата на близо половината от анкетираните спрямо настоящото икономическо развитие на своята компания. 46% от тях го оценяват като добро.

Фабрики за батерии за електромобили никнат като гъби из цяла Европа ЕС се стреми да намали зависимостта си от Азия и да спечели надпреварата при зелените субсидии със САЩ

На въпрос „Как ще се развият инвестиционните ви разходи през тази година в сравнение с предходната?“ 48% от анкетираните фирми отговарят, че те ще се повишат, спрямо 53% през изминалата година, а 42% споделят, че те ще се запазят в същия размер.

92% от всички запитани посочват, че биха избрали отново България като място за своите инвестиции (през 2022 г. 100% от анкетираните са дали този отговор), а 44% от тях определят България като атрактивно място за инвестиции.

По отношение цената на работната ръка 42% от компаниите са доволни или много доволни, но едва 14% са доволни от качеството на академичното образование и само 15% са доволните от качеството на професионалното образование.

От гледна точка на развитието на българската икономика едни от най-неотложните мерки са свързани преди всичко с осигуряването на квалифицирани специалисти за бизнеса, коментират от ГБИТК.

На въпрос относно влиянието на недостига на квалифицирани кадри върху бизнеса 63% от анкетираните посочват увеличаването на разходите за труд, а 45% отговарят, че ще намалее производството и предлагането на услуги.

Тазгодишната анкета дава яснота и за мерките, които компаниите смятат да предприемат, за да смекчат последиците от недостига на квалифицирани кадри.

Експанзията на пазара на труда – не и за необразованитеПродължават да намаляват работните места, достъпни за хора с много ниски умения и грамотност

74% от фирмите възнамеряват да разширят обхвата на вътрешнофирмените си обучения, 59% залагат на повишаване на дигитализацията, 55% ще увеличат заплащането с над средното на пазара и 49% обмислят да засилят сътрдуничеството си с образователни институции.

Недостигът на квалифицирана работна ръка е посочен от компаниите и като един от най-големите рискове през следващите 12 месеца - 66%, следван от разходи за труд - 61%, цени на електроенергия - 45% и рамкови условия на икономическата политика - 42%.

Резултатите от оценката на факторите „правна сигурност“ и „прозрачност на обществените поръчки“ насочват към необходимост от промени и реформи в тези сфери като по-скоро недоволни и много недоволни са 53% и съответно 75% от анкетираните участници.

Само 10% от анкетираните са доволни от цената на електроенергията в България. 32% са средно доволни.

Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 86%. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. Процентът на от запитаните, които желаят въвеждането на еврото е 81% спрямо 55% през 2022 г.

Рязък спад: Инфлацията в еврозоната достига 6,1% през майТрите страни с най-висока инфлация са Словакия, Латвия и Естония

В анкетата тази година беше включен и въпросът „Искате ли в България да се присъедини към Шенген?“ като 94% от анкетираните отговарят утвърдително на този въпрос.

За пореден път най-голямо е недоволството на компаниите в борбата с корупцията и престъпността. Цели 84% от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни и в тази област е необходимо да се положат много повече усилия.

Доверието в публичната администрация остава непроменено спрямо 2022 г., където доволни са едва 11%. С оглед развитието на политическата ситуация в

България през последните месеци не е изненадващ резултата от 51% на много недоволни по отношение на политическата и социална стабилност.

Спрямо фактора „предвидимост на икономическата политика“ нивото на удовлетвореност е съответно 7% доволен и 28% средно доволен.

По отношение на критерия за „данъчна тежест“ доволните са 70%.

На въпрос "Какви са краткосрочните икономически последици от руската инвазия в Украйна?“ 85% от анкетираните посочват по-високи разходи за енергия, суровини и предварителни работи, а 51% смущения във веригата за доставки и логистиката.

22% от анкетираните считат за много вероятно компанията им да замени или допълни съществуващи доставчици, а 38% смятат това за възможно. Нови доставчици ще се търсят главно в Централна и Източна Европа, посочват 66% от анкетираните. 39% от участниците в анкетата смятат, че нормализирането на международните вериги за доставки предстои през 2024 г.

Германия е търговски партньор номер едно на България и най-важният чуждестранен пазар за български продукти и услуги. По данни на Федералното министерство на икономиката и опазване на климата на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2022 г. възлиза на 12,08 млрд. евро, т.е. през 2022 г. има повишение с 23,2% спрямо 2021 г., посочват от ГБИТК.

Износът от България за Германия през 2022 г. e 6,68 млрд. евро. В обратната посока вносът от Германия към България е 5,34 млрд. евро. С други думи България отбелязва излишък от около 1,2 млрд. евро в двустранната търговия с Германия.