Близо 1.6 млн. българи работят и живеят в чужбина. Националната статистика отчита, че годишно около 20 000 – 25 000 души напускат България.

Изтичането на мозъци стана основен проблем за страната ни през последните години. Младите българи се шегуват, че от кризата в България има два изхода – Терминал 1 и Терминал 2 на софийското летище.

Български експерти обаче ни успокояват, че германците емигрират 60 пъти повече от нас. Докато едва две на сто от жителите на Европа живеят в друга европейска държава, различна от родината им, българите зад граница съставляват цели 4% от емигрантските потоци.

"За нас тези цифри са големи, но това е така, защото България е малка страна, а десет на сто от българите имат вече емигрантски статут", коментира данните в интервю за БНР проф. Теменуга Ракаджийска от Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

През последните години обаче се роди нова българска емиграция. Това са хора с успешен бизнес, които се изселват заедно със семействата си в чужбина.

Бизнес емиграцията продължава да управлява компаниите си дистанционно или с чести пътувания до България. Експертите прогнозират, че този сегмент от българската емиграция ще се развива все повече, а това е лош знак за българската икономика.

"Това са хора, които са в другия полюс – те не са от трудовата, икономическата емиграция. Те са мобилни, защото вече добре са се реализирали в България", прави характеристика на новите бизнес емигранти проф. Ракаджийска.

"Така или иначе, те са с достатъчно висок социален статус и използват възможността, която им дава Европейската конвенция за гражданството – т.е. да притежават двойно гражданство. Те предпочитат да напуснат страната и да се установят в близки или по-далечни, западноевропейски страни, за да осигурят на членовете на своето семейство и най-вече на своето потомство, една по-стабилна социална среда, една добре уредена среда за образование, комуникация и социална реализация", допълва тя.

Най-много предпочитанията са насочени към Австрия – посочва страната, станала особено привлекателна за богатата българска емиграция, експертът от УНСС.

"Първо, защото имаме традиции в бизнес контактите. Второ, защото в Австрия има редица социални преимущества – държавата е регулирана и силна. Там почти не се забелязват социални негативи, каквито има в някои западноевропейски страни. Австрия предоставя много благоприятна среда и за потомството на бизнес емигрантите – безплатно образование, редица престижни университети. Тя е и много близо до България и те могат свободно и често да се връщат в страната, за да управляват своя бизнес, който обикновено е в България, а не извън нейните предели", казва Ракаджийска..

Второто място, където има по-голяма концентрация на богати български емигранти, е Брюксел. Защото все пак е европейската столица и защото там има много възможности за контакти, за лобизъм – обяснява причините бизнес емигрантите да предпочитат това място проф. Теменуга Ракаджийска.

"Българските бизнесмени в Брюксел са по-малко, но тенденциите са категорични. Там има над 700 лобистки центрове, тъй че възможностите за установяване на бизнесконтакти са много широки. Освен това, самото присъствие на толкова лобистки центрове позволява да се отстояват някакви интереси", завършва професорът.

Освен негативните тенденции с изтичане на мозъци и работна ръка от България, българските емигранти изпращат в родината по 800 млн. лв. годишно.

Паричните потоци от чужбина са почти равни на количеството на преките чуждестранни инвестиции, казва проф. Ракаджийска и допълва, че тези пари се пращат на роднини и близки, което подпомага тяхното потребление.

За последните три години българските емигранти са подкрепили нашата икономика с близо 2.3 млрд. лв. Тези пари са похарчени в България, коментира тенденциите проф. Ракаджийска.

Някои от тях се инвестират в имоти, в откриване на малки бизнеси, но по-голямата част, всъщност, са за пряко потребление от близките на емигрантите.