Дефицитът на обществено доверие в изборния процес у нас води до изначална висока обществена подкрепа към идеите за промени в изборното законодателство. Това показват резултатите от национално представително проучване, проведено от НЦИОМ по метода на полустандартизирано интервю в 86 населени места из страната.

Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите, показват резултатите от проучването. 35% от анкетираните биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон, 29% макар и да не са против, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет.

Една четвърт от участвалите в изследването заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено. Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове.

Привържениците на ГЕРБ и на "Синята коалиция" по-често от останалите одобряват интернет-вота. 54% от интервюираните одобряват предложението в проекта за Изборен кодекс на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Едва 19% са против, а 27% не могат да преценят.

Близо две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани. Тези опасения се изказват предимно от хора на възраст между 50 и 59 години, от респонденти със средно образование, от жители на малките градове и от политически апатични българи. Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите.

Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, и негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация. Според 31% от интервюираните тайната на вота не е защитена. Подобно опасение изказват по-често хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, респондентите с основно образование, ромите и негласуващите.

17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване регистрираме сред най-младите до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите. Малки дялове от интервюираните - между 3% и 5%, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок - 7%, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина. Най-често това са възрастните над 59 години, хората с основно и по-ниско образование.

Нарушенията на изборния процес са дотолкова видими, масови и рецидивиращи, че респондентите свободно поставят на най-честите нарушения етикети като: "купуване на гласове", "стимулиран вот", "изборен туризъм", "гласуване на нишка", "гласуване под строй" и т.н. Основен проблем на изборния процес у нас, според интервюираните е купуването на гласове. Купуването на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години.

През февруари 2008 година купуването на гласове е посочено на първо място като основен недостатък на избирателната система от 13%, а през юли същата година - от 14%. Две години по-късно, явлението се масовизира. Като втори по значимост проблем в настоящото проучване се посочва "изборният туризъм". Спонтанно го посочват 9% от интервюираните, а при предложени варианти за отговор - 49%. Под понятието "изборен туризъм" интервюираните разбират организирано "гласуване с автобуси от Турция", както и гласуване на повече от едно места. За последните три години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти - от 4% на 17%.

Все още е висока обществената неприемливост към практиките на платения вот. 83% твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този дял обаче е с 13% по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 година.

Широко разпространената практика на продаване на гласове отключва логиката "след като всички го правят, защо и аз да не се възползвам". Това води и до по-масово открито деклариране на готовност за продаване на гласове. 61% от гражданите обаче твърдят, че знаят към кои институции да се обърнат в случай, че станат свидетели на изборни нарушения.

Предвид силното обществено желание за по-голяма справедливост на изборния процес, не изненадва високата обществена подкрепа за идеите за промяна. С най-голямо одобрение - от 71% от респондентите, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори - право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12 месеца в съответната община. 55% от интервюираните през октомври 2010 година одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети - когато общински съветник напусне групата си, да не може да преминава в друга или да стане независим.

За 55% от българите 4%-ният изборен праг за влизане в парламента на партии и коалиции е приемлив. 51% от интервюираните предпочитат данни от социологически проучвания да не се огласяват в деня за размисъл. Създаването на постоянно действаща изборна администрация към ЦИК и учредяването на регионални преброителни центрове са предложения, които не касаят директно масовия гласоподавател и изискват по-експертно мнение.

Въпреки това подкрепата за тях значително надхвърля неодобрението - 42% приемат идеята за създаване на постоянна изборна администрация, а 21% я отхвърлят. 47% одобряват създаването на регионални преброителни центрове, а 14% са против.

Източник: БГНЕС