64% от интервюираните пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, като при това ще пуснат бюлетина едновременно за президент, за кмет и за общински съветници, заявяват от НЦИОМ на базата на резултатите от свое национално представително изследване (22-26 септември 2011).

На тази основа, прогнозната избирателна активност е между 50% и 55%. Най-висока готовност да гласуват изразяват респондентите на възраст над 60 години и жителите на селата, но и високообразованите, хората с по-висок от средния жизнен стандарт, както и тези с изявени политически симпатии. Около една пета от избирателите се колебаят за кого и дали изобщо да гласуват. Това е по-характерно за младите до 29 години и за столичани.

Без особени промени остава делът на българите, които през последните три месеца декларират, че ще гласуват за местни органи на властта - за кметове и за общински съветници. Най-много твърдо решени да гласуват за кметове на общините има сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред живеещите извън столицата. Категорични намерения да гласуват за общински съветници заявяват главно хората на възраст над 50 години, жителите на селата и на градовете - областни центрове.

С окончателното изясняване на участниците в кандидат - президентската надпревара и след включването на Стефан Данаилов като кандидат за вицепрезидент от БСП, от НЦИОМ регистрират ръст на интереса към президентския вот. Така в момента съизмерими дялове от българите посочват, че имат намерение да гласуват както на местния, така и на президентския вот. На декларативно ниво, най-категорични в намеренията си да гласуват за президент са мъжете, хората на възраст над 40 години и политически изкушените избиратели.

Регистрира се и лек спад в дела на колебаещите се за кого да гласуват на президентските избори. Що се отнася до местния вот, се наблюдава известно покачване на дела на колебаещите се за кого от кандидатите за кметове на общините да дадат гласа си.

62% от имащите право на глас са наясно, че трябва да гласуват със знака "X" в интегралната бюлетина. 13% смятат, че вярната отметка е "V". Други 9% са на мнение, че няма значение с какъв знак ще се гласува, стига да отбележат по някакъв начин своето предпочитание. Като цяло 38% от българите все още не са наясно с какъв знак трябва да отбележат на бюлетината своя избор. Най-често правилно отговорят на въпроса с какъв знак трябва да обозначат вота си хората на възраст между 40 и 49 години, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на малките градове, живеещите без лишения, както и повечето от политически активните респонденти.

През последните години НЦИОМ регистрира нарастваща чувствителност по темите, свързани с изборните нарушения и особено с купуването на гласове. През 2010 г., при това в извън изборна ситуация, 55% от българите са изразявали готовност да сигнализират, ако станат свидетели на нередности в хода на изборния процес.

В настоящото изследване 72% от пълнолетните жители на страната декларират, че са склонни да сигнализират, ако забележат нарушения в изборния ден. Това са предимно столичаните, хората със средно и по-високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и политически активните избиратели - симпатизантите на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите. Две трети от ромите заявяват, че дори да станат свидетели на изборни нарушения, по-скоро не биха сигнализирали за това. Същото се отнася и за най-бедните респонденти, за жителите на малките градове и за хората с ниско образование.

Общественият интерес към президентския вот нараства, след като станаха публично известни кандидатите за президент и вицепрезидент на всички политически сили. Докато през юли 2011 г. категорично намерение да гласуват на предстоящите президентски избори декларираха 63% от пълнолетните българи, то в момента техният дял възлиза на 68%. Разбира се, трябва да се прави разлика между декларирани намерения и прогнозни дялове на активност на вота, които се основават на научни аргументи. През септември равни дялове от българите посочват, че имат намерение да гласуват както за кмет на своето населено място, така и за президент и вицепрезидент на страната. Най-категорични в намеренията си да гласуват на президентските избори са мъжете, високообразованите, хората на възраст над 59 години, живеещите в селата, както и политически активните избиратели.

Ако изборите за президент и вицепрезидент се провеждаха в края на септември, излъчената от ГЕРБ кандидат - президентска двойка би имала значителна преднина пред всички останали. В момента за Росен Плевнелиев и Маргарита Попова твърдят, че ще гласуват 32% от интервюираните. Подкрепата за кандидат - президентската двойка на БСП възлиза на 18% от пълнолетните българи. На трета позиция с дял от 9% се нареждат издигнатите от инициативен комитет Меглена Кунева и Любомир Христов. Волен Сидеров и Павел Шопов засега изпреварват Румен Христов и Емануил Йорданов с 1% (4%:3%). В хода на кампанията от НЦИОМ очакват известно скъсяване на дистанцията между първите две кандидат - президентски двойки.

С влизането на Стефан Данаилов в кандидат - президентската надпревара, балотажът между кандидатите на ГЕРБ и на БСП става все по-вероятен. При тази ситуация се редуцират шансовете на Меглена Кунева. Освен твърди леви избиратели, Стефан Данаилов привлича и периферен за БСП електорат, което допълнително обърква сметките на борещите се за независими гласове кандидати. Според данните от настоящото изследване преобладаващата част от привържениците на ДПС (38%) се ориентират към двойката Калфин/Данаилов. 15% от електората на ДПС декларират, че биха подкрепили Меглена Кунева и Любомир Христов, а едва 4% заявяват готовност да гласуват за Плевнелиев и Попова. Близо една трета (31%) от симпатизантите на ДПС обаче, все още не са решили за кого да гласуват.

В началото на юли, когато една от малкото официално обявени кандидатури беше тази на Меглена Кунева, на декларативно ниво зад нея заставаха близо една трета от пълнолетните българи. В този период Кунева беше подкрепяна от 42% от симпатизантите на БСП, от 43% от тези на ДПС и от 29% от тези на ГЕРБ. Симпатизантите на ГЕРБ и на БСП, част от които преди два месеца декларираха подкрепа за Кунева, сега се пренасочват към собствените си партийни кандидатури.

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова имат добри позиции във всички възрастови групи до 50 години. По-висока от средната е подкрепата за тях сред високообразованите, сред живеещите в столицата и в големите градове, както и сред живеещите без лишения. 80% от симпатизантите на ГЕРБ твърдят към момента, че ще подкрепят собствените си кандидати на предстоящите президентски избори.

Ивайло Калфин и Стефан Данаилов са с най-добри позиции сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните. В тези социално-демографски групи кандидатите на БСП имат преимущество пред кандидатите на ГЕРБ. Към момента те могат да разчитат на три четвърти (72%) от левия електорат. 38% от симпатизантите на ДПС биха гласували за Калфин и Данаилов. Сред висшистите двойката Калфин/Данаилов има изравнени позиции с тези на Кунева/Христов. Макар и авторитет за социалистите, президентът Първанов не пренася автоматично активите на своя предишен вот на сметката на БСП днес.

Меглена Кунева и Любомир Христов са предпочитани най-вече от хора на възраст между 50 и 59 години, от представители на интелигенцията и от високообразовани респонденти, но все повече и от жители на селата. За Кунева биха гласували 15% от симпатизантите на ДПС и 12% от тези на БСП. Едва 3% от привържениците на ГЕРБ биха подкрепили Меглена Кунева и Любомир Христов.

Волен Сидеров и Павел Шопов са кандидат - президентската двойка с най-висока подкрепа сред собствения си електорат. В края на септември 88% от привържениците на Атака твърдят, че ще гласуват за своите кандидати.

Най-вероятен за момента е балотаж между кандидат - президентските двойки на ГЕРБ и на БСП. При подобна ситуация, за Плевнелиев и Попова биха гласували близо половината от интервюираните, а за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - 28%. Кандидатите на БСП имат преимущество над тези на ГЕРБ единствено сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните. Във всички останали социално-демографски групи регистрираме ясно изразено преимущество на кандидатите на ГЕРБ.

Кандидат - президентската двойка на ГЕРБ може да разчита на по-висока вътрешно партийна подкрепа, отколкото тази на БСП. Близо 60% от симпатизантите на ДПС изразяват категорично намерение да подкрепят Калфин на евентуален балотаж срещу Плевнелиев, докато при ромите позициите на двамата са доста близки (38%:34% в полза на Калфин). Единственият случай, при който турското население е склонно да подкрепи Росен Плевнелиев е, ако негов опонент на балотаж е Волен Сидеров.

Сините и привържениците на Атака са по-склонни да подкрепят Плевнелиев, отколкото Калфин. Сред колебаещите се и сред политически апатичните българи, подкрепата за Плевнелиев при хипотетичен балотаж срещу Калфин също е по-висока.

Източник: БГНЕС