Шотландският вестник "Джърнъл" коментира днес ограниченията, които британското правителство обяви, че ще продължи да налага върху работниците от България и Румъния поне до края на 2008 г.

Лошото законодателство тласка работниците имигранти към нелегален труд, като по този начин те са изложени на по-голям риск и не допринасят с нищо за хазната, започва първата статия. За разлика от гражданите на осемте бивши комунистически държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., българите и румънците нямат свободен достъп до трудовия пазар в Обединеното кралство, противно на принципа на ЕС за свободен пазар, пише изданието.

Заради големия брой имигранти след присъединяването на новите десет държави преди почти 4 години, Великобритания беше принудена да наложи квоти за нискоквалифицираните и сложна точкова система за кандидатстващите за разрешение висококвалифицирани работници от двете балкански държави.

Изданието коментира, че ограниченията може да останат в сила до 2014 г., тъй като европейското законодателство позволява налагането на подобни мерки до 7 години след присъединяването на дадена страна.

Вестникът цитира британския депутат-консерватор Грег Хендс, който казва, че ограниченията се заобикалят лесно и водят до несправедлива дискриминация и нелегален труд. Той допълва, че като цяло те са неправилни, вредни и струват скъпо на администрацията.

Във втората си статия, озаглавена "Граждани втора класа", "студентският вестник на Единбург" пише, че ограниченията не могат да възпрат имигрантите от Румъния и България. Въпреки квотата от 20 хил. за нискоквалифицирани работници, според данни, публикувани през май, те са достигнали 50 хил. души. Дори най-простата сметка показва, че повече от половината работят нелегално. Когато имигрантите са изключени от пазара на труда, се стига до просия и ужасяващи условия на живот, отбелязва изданието. А ежедневно 120 имигранти от двете страни пристигат във Великобритания.

Европейският парламент е безсилен да се справи с проблема, пише "Джърнъл". Макар ЕС да се стреми към обща имиграционна политика, дали Великобритания ще стане част от нея зависи от това как тя ще използва "изключенията" от лисабонския договор за реформи в Съюза, които си осигури, казва британският евродепутат Елспет Атул.

Вместо българите и румънците, които вече са граждани на ЕС, да бъдат ограничавани, което води до експлоатация на техния труд и престъпност, е по-добре те да бъдат интегрирани в британския трудов пазар. Така Великобритания ще разполага с по-прецизни данни за заетостта и имиграцията и ще може да започне да се грижи по-добре за своите граждани - стари и нови, заключава вестникът.